Шейд застина с пръсти върху копчето на панталона.
- Това шега ли е? - Устните на Ейд дори не трепнаха в намек за усмивка и той шумно си пое въздух. - Ейд, стига! Ние притежаваме имунитет към ликантропията.
- Обезателно ще ти го напомня, когато довечера ще
правиш номера заради фалшив кокал от кучешка храна.
Гърлото на Шейд пресъхна. Той не можеше нито да преглътне, нито да вдиша. Семинусите не бяха предразположени към преобразяване в когото и да било на постоянна основа. Единственият начин да стане част от друг вид, беше да се е родил от женска от същия вид. Да вземем Рейт например: пълноценен семинус, но при това и вампир. Ако Шейд се беше родил от самка на варг, то той щеше да е чистокръвен семинус, който три нощи в месеца щеше да маха с опашка за всяка порция „Педигри“. Но не и сега. Сега все още не можеше да се трансформира във вампир или във варг.
- Шейд, кажи ми какво се случи? Къде беше последните два дни?
Шейд седна на леглото, без да изчака да му се подкосят краката.
- В Ада, Ейд. Бях в Ада.
Настъпи напрегната тишина. Познатите звуци на болницата най-накрая успокоиха Шейд и Ейдолон попита:
- Ти каза, че твоята наречена е окована с верига. Къде?
- В моята бърлога.
Ейд кимна. Той знаеше къде е тя.
- Затова ли толкова бързо се преобрази? Заради разликата във времето между Централна Америка и Ню Йорк? Достатъчна ти е била само една крачка извън Хароугейт. Трансформацията е минала без всякакъв подготвителен период.
Да, Шейд вече беше виждал шифтър по време на пре- образяването му от човек в звяр и обратно. Това не беше като с махване на вълшебна пръчка: хайде, хоп и... готово. Но очевидно с него всичко се беше случило точно така. Сигурно след преобразяването си е бил едно доста ядосано кученце.
- Нараних ли някого?
- Няколко синини и драскотини, но нищо сериозно.
- Братле! - В стаята се втурна Рейт и бързо го стисна в мечешките си обятия.
- Някой тук прекалено много се притесняваше за теб - изрече Ейдолон, когато братята най-накрая се отдръпнаха един от друг.
- А пък ти сякаш не - тупна го по рамото Рейт и поглед - на към Шейд. - Е, големи братко, чакам обяснения. Да започнем с това: за какво, по дяволите, си мислеше, когато се обвърза?
Шейд поклати глава. Ако съдеше по усещанията си, сякаш го бяха пребили с бейзболна бухалка.
- Повярвай ми, че не трябва да започвам с това.
- Къде беше? - Рейт кръстоса мускулестите си ръце и те закриха циничната фраза на гърдите му, изписана върху тениската. - Знаехме, че изпитваш болка и че по някакъв начин те бяха скрили от всички.
- Скрили? Да, вероятно е било точно така. Аз също не те усещах. И изобщо не можех да разбера защо вие, момчета, не идвате да ме спасите.
На Роуг, изглежда, му беше стигнал ума да наложи на замъка заклинание, за да не могат затворените в него демони да изпратят телепатичен призив за помощ. И явно заглушаваше вълните на отчаяние, по които емпатите биха могли да открият тъмницата му.
- Рейт само дето не се преобърна в кожата си, толкова се вълнуваше. - Ейд изрече думите така, сякаш той изобщо не е бил обезпокоен, но сините кръгове под зачервените му очи показваха обратното. - Всички се тревожеха за теб и за Скалк - понижи глас той. - С нея всичко е наред, нали?
- Не, не е. - В гърдите на Шейд всичко се сви около дупката, която се беше появила там след смъртта на сестра му. - Бърза помощ попадна в засада и двамата със Скалк бяхме похитени от упири.
Температурата в стаята рязко се понижи. Братята му затаиха дъх.
- Скалк? - попита Ейд с едва чут шепот.
Шейд не можеше да го произнесе на глас. Гърлото му беше пресъхнало.
- 0, по дяволите! - изхриптя Рейт.
Ейдолон не каза нищо; само затвори очи и сведе глава. Молеше се по традицията на своите роднини - юдициуси. Молеше се за справедлив съд над душата й и благополучното й завръщане на земята в друго тяло.
Шейд, чиито религиозни убеждения не бяха толкова силни като тези на Ейдолон, не знаеше какво да мисли относно състояние на душата й. Както много други демони, смърт ни и вампири, Рейт не се замисли за молитви, а започна да ругае като скоропоговорка на всички човешки и демонски езици, които знаеше.
- Шейд, ще убия копелето, което го е направило. Кълна се, че ще изложа главата му, за да я виждат всички.
Яростта на Рейт се разгаряше и от езика му се сипеха все по-цветущи и по-грозни думи. Той сякаш се състоеше само от два бутона: „Не ми пука!“ и „Ей сега ще убия някого!“, а силните му емоции натискаха ту единия, ту другия.
В главата на Шейд се завъртяха думите, произнесени от стържещия глас на Роуг, че целта му е била не Скалк, а Рейт.