- Първо трябва да го открием.
Той по навик се потупа по горния джоб на дрехата в търсене на неизменното пакетче с дъвки.
- Разказвай подробно - настоя Рейт и Шейд се стегна в очакване на реакцията им.
- Събудих се в подземие. С Руна до мен.
Рейт се намръщи:
- Руна? Момичето, с което се чукаше преди година?
- Ха-ха. Тя повече не е момиче. И дори не е човек. Обвързах се с нея.
- Как? Защо?
Сега следваше унизителната част.
- Принудиха ни. Този, който знаеше за проклятието. И който иска страданията ни.
Той отново потупа джоба си. Когато намери време, ще каже да поставят в коридора автомат за дъвки.
- Вампир, нали? - попита Рейт.
В думите му имаше логика с оглед на дългата история на враждата между кръвопийци и семинуси, и то благодарение на ненаситното им татенце. Вампирите бяха сметнали действията му за най-отвратителните сред всички възможни оскърбления и Шейд нямаше как да не се съгласи с тях. Колко болно копеле трябва да си, за да изнасилиш жена, до- като тя се намира в състояние на преход от смъртен живот към вампирско съществувание? Да я забремениш, а после да използваш дара си - същия, който притежаваше и Шейд, и да поддържаш тялото й в тази фаза, за да може плодът да се развие и да види бял свят? Като при това той неведнъж беше насилвал жената, превръщайки живота й в Ад: не съвсем смъртна, но и не съвсем вампир.
Нямаше нищо за учудване, че жената се беше побъркала, и че за всичко се трябваше да се разплаща Рейт. В края на краищата вампирите бяха връчили сметката на баща им, ко- гато го бяха заловили.
- Искаше ми се копелето да беше вампир. - Шейд разсеяно забеляза, че ръката му все още беше върху гърдите, които пръстите му сега галеха, а не потупваха в търсене на пакетчето с дъвки. Черната дупка, оставена след смъртта на Скалк, болеше, а разговорите само усилваха страданието му. - Беше Роуг.
Рейт се намръщи и размаха ръка пред лицето на Шейд.
- Ейд? Направи ли му сканиране на мозъка? Да не си е ударил главата?
Шейд отблъсна ръката му.
- Роуг е жив. И сега е още по-безумен от преди. Точно той стои зад всички тези операции на черния пазар през последните няколко години.
Ейдолон сякаш се вкамени и върху лицето му застина изражение на обърканост. На Рейт му бяха нужни няколко секунди, за да осмисли казаното, но когато го направи... по дяволите! Шейд никога не беше виждал брат си толкова бледен.
- Шейд, това не е смешно - изръмжа той. - Изобщо. Не е. Смешно.
- Да ме виждаш да се смея? - Шейд вдиша дълбоко в опит да се концентрира. Не трябваше да се срива точно сега. Рейт по принцип си беше неуравновесена личност, но в подобна ситуация беше страшно дори да си представи как можеше да реагира той. - Роуг е оживял. Не зная как. Но е жестоко обезобразен - кожата му е сякаш като пушено месо, няма нос, почти половината му пръсти липсват...
Ейдолон - винаги толкова разсъдителен - поклати глава:
- Ние усетихме смъртта му. Ако беше оживял, щяхме да знаем
- Смъртта му е прекъснала връзката ни - обясни Шейд. - След възкръсването му тя така и не се е възстановила.
- Как е възкръснал? Благодарение на кого?
Рейт бутна ръце в джобовете на дънките си и Шейд раз бра, че брат му се опитва да се успокои, като гали острието на едно от скритите си тайни оръжия. Той никога не оставаше невъоръжен: нито по време на сън, нито по време на секс... дори и между безопасните стени на болницата. И вероятно към тялото му имаше прикрепен не само един кинжал.
- Солис. Тя беше там с Роуг. Изобщо не се съмнявам, че точно тя му е снасяла информация за нас.
Шейд стисна ръце в юмруци, когато си спомни как тя коленичи пред него в подземието и започна да го изтезава с устни.
- Солис ? - устните на Рейт се извиха в хищна усмивка. - Явно ще попадне в списъка за съкращение на щата на болничния персонал. Но преди това собственоръчно ще я накълцам парченце по парченце.
Ейдолон не можеше да си намери място. Той ту скърцаше със зъби, ту опипваше стетоскопа си.
- Нещо не се връзва. Да, Роуг беше леко побъркан, но защо ще иска да ти навреди? И защо и на Скалк?
- Той уби Скалк, за да измъчва мен. Колкото до останалото... Той мисли, че пожарът в „Бриймстоун“ тежи на нашата съвест. И иска да си отмъсти.
Очите на Рейт станаха огромни, докато Ейд само поклати глава.
- Егида носи вината за това.
- Зная, но той е убеден, че ние сме искали смъртта му.
- Е, сега искам ужасно силно точно това - изръмжа Рейт.
- Няма да споря с теб по този въпрос.
Шейд погледна към Ейдолон така, сякаш го предизвикваше: ,Давай, опитай се да не се съгласиш!“, но по-големи- ят му брат само кимна.
Рейт започна да описва кръгове по обсидиановия под, като толкова силно натъртваше на пети, че Шейд очакваше във всяка следваща секунда изпод тях да започнат да хвърчат искри.