Рейт изчака току-що изчукана от него лаборантка да затвори вратата на килера. По дяволите, ама, че грозотия беше изчукал! Издадена напред долна челюст, невероятно дълги зъби и кожа, покрита тук-там с козина... Определено не беше най-привлекателната сред бродещите демони, които неведнъж беше използвал за секс.
Когато тя си тръгна, Рейт се свлече по стената, седна на пода и зарови лице в ръцете си.
Шибаният Кайнан! От къде на къде беше решил, че на Рейт му пукаше за нещо?
Да, за точната цена той щеше да продаде дори собствените си братя.
Думите отново прозвучаха в главата му. Горчива истина, но той действително беше продал брат си. Беше предал своята плът и кръв.
И това му беше доставило нереално удоволствие.
Преди три години, докато ловуваше по улиците на Ню Йорк с местните главорези - повече от интерес към спорта, отколкото като необходимост от храна - Рейт се беше сблъскал с пазител от Егида, който съвсем обяснимо се беше опитал да го очисти. Според Рейт младежът не беше лош боец, но все още не се беше родил този - нито на земята, нито в света на демоните - който би могъл да го победи в ръкопашен бой. Затова, след няколко секунди неравна битка пазителят лежеше на асфалта, а той притискаше върха на кинжала си към гърлото му.
Рейт се изкушаваше да убие мъжа; да впие зъби във врата му и да го изсмуче до последната капка кръв. Но вместо това му подхвърли примамка. И то не каква да е. Той буквално му нарисува точната схема, по която да открие Роуг.
Роуг, който беше невероятно жесток, чиято вменяемост висеше на косъм от момента на прераждането му. Рейт се беше уговорил с братята си, че нито един от тях няма да води такъв живот. Разбира се, каквото и каша да забъркаше Роуг, Ейдолон винаги трябваше да стигне до дъното на нещата, преди да предприеме нещо.
Разследванията обикновено вървяха много бавно и най- накрая, когато откри изнасилената до смърт от Роуг жена, Рейт реши да действа.
Той собственоръчно би убил брат си, но Ейдолон веднага щеше да се досети. Разбира се, Рейт беше далеч от мисълта, че Егида ще успее да очисти пълния с демони бар, който толкова обичаше да посещава Роуг. И нямаше да има никакво значение, ако при цялата тази неразбория загинеха няколко демони или вампири. Но както разбра току-що, този, който би трябвало да е загинал там, беше оцелял като по чудо.
Изглежда, че заради него Роуг беше измъчвал Шейд и едва не го беше убил. Но без да се замисли, беше убил Скалк; една от малкото жени в ЦПБ, която Рейт не беше изчукал нито веднъж. И не защото Шейд би го разкъсал на парчета. А просто защото я обичаше като брат.
Сега тя беше мъртва и Шейд страдаше. И то заради него.
- Шейд, толкова съжалявам - прошепна той.
После опря глава на стената, затвори очи и се опита да реши какво да прави по-нататък - дали да се самозабрави чрез наркотичен сън, или да се потопи в някоя кървава схватка. Сексът не помагаше. Рейт можеше да изчука женския персонал на болницата, но това нямаше да му помогне.
След малко стисна юмрук и го заби в стената. Болката му донесе кратковременно облекчение, но дяволите да го вземат, дори цял живот му нямаше да стигне да оправи нещата. До прераждането му оставаше около година, след което наистина щеше да спре да му пука за нещо и някого.
Но сега го болеше сърцето. А той винаги беше понасял болката лошо, освен ако не си я причиняваше сам.
- Все едно се намирам в шибан комикс - изръмжа Роуг. Обкръжен съм от идиоти.
Дрекавакът стоеше пред него на колене, свел глава. Беше изминало едно денонощие от бягството на Шейд, а наоколо цареше бъркотия. Няколко от упирите бяха изчезнали, Шериен и досега не се беше върнала от „Вечност“ - което не беше нещо чак толкова необичайно, но все пак го дразнеше.
- И след като падащите камъни повредиха вратата на тъмницата, избягаха още двама затворници - доложи дрека- вакът.
Обезобразената ръка на Роуг се сви в юмрук. На него не му пукаше за другите затворници. Онова, което действително го изкарваше извън релси, беше, че Шейд и онази кучка варг, се бяха измъкнали на свобода.
Гневът го поглъщаше и предизвикваше болезнени тръпки по набръчканата му кожа. Рейт ще заплати за това, че беше разрушил живота му; за това, че го беше превърнал в изгоряла обвивка.
Защото Роуг не се съмняваше във вината му. Онази нощ в „Бриймстоун“ отново и отново се завърташе в съзнанието му като запис от музикална уредба, на която работеха само бутоните „Пусни“ и „Превърти“. Той чукаше двойка феи в задната част на клуба, когато в заведението нахлуха пазителите на Егида. Роуг забеляза, че един от тях - млад мъж с ирокез - явно се оглеждаше за точно определен демон. И когато погледите им се срещнаха, в очите му проблесна разпознаването.