Роуг разбра, че целта им беше той, и затова, без да се бави, прибягна към дара си. Той проникна в мислите на пазителя и видя спомените му - Рейт, който описваше Роуг и му даваше адреса на „Бриймстоун“. Най-малкият му брат беше подсладил горчивото хапче с думите, че ще заплати за доказателствата за смъртта му.
Благодарение на това, че Роуг беше преминал през своя с‘генезис, той бързо успя да се превърне в невероятно по размер чудовище и да разкъса пазителя на две. Когато клубът беше обхванат от пожара, единственото, което спаси Роуг тогава, беше фактът, че демонът, в който се беше преобразил, притежаваше имунитет към огъня. Ала преобразяването му в демон от друг вид не му даваше всички преимущества на новата форма. За щастие, Роуг имаше останали достатъчно сили, за да не се превърне в шепа пепел. И ако Солис не се беше появила веднага след заминаването на пазителите, той щеше да умре.
Роуг винаги беше презирал Рейт. Подлудяваше го и начинът, по който се отнасяха към него Шейд и Ейдолон. Но от онзи ден в „Бриймстоун“ той започна да жадува за мъченията на Рейт с такава сила, каквато дотогава никога не беше изпитвал. А след това, когато Роуг се насладеше на страданията му, Рейт щеше да умре. Но не преди да стане донор на кожа и органи. Рейт щеше да му възмезди всичко онова, което му беше отнел.
Вниманието на Роуг беше привлечено от суматохата в края на коридора и щом погледна натам, сърцето му - или поне онова, което беше останало от него - буквално спря.
- Господарю мой - каза найтлишът, - намерихме я до Хароугейт...
Демонът държеше в ръцете си мъртвото тяло на Шериен.
Роуг в пълно мълчание гледаше как я полагат на пода в краката му.
Накуцвайки, напред излезе ранен даркетот.
- Ние преследвахме вашия брат и неговата жена. Те ни нападнаха...
- Кой уби Шериен? - изхриптя Роуг. - Кой!
- Наречената на вашия брат, господарю мой.
Гневът премина по тялото му като вълна, която разтресе костите, разтегна сухожилията му и накара грубата му кожа да се напука до кръв.
- Доведете ми некромант.
Даркетотът просъска:
-Но, господарю...
- Действайте! - изръмжа Роуг. - Веднага! - Той щеше да си върне любимата. И по дяволите, последствията. - И внедрете в болницата нов шпионин.
- Да, господарю.
- Аз ще се добера до Рейт - закле се той. - И ще разруша живота на братята си. Но първо ще набуча на кол главата на онази кучка!
Роуг се свлече на колене до Шериен, разтърсван от силни тръпки, и я взе на ръце. Слава на Великия Сатана! Тя беше умряла до Хароугейт, където демоническата енергия я беше спасила от разлагането.
Той се молеше некромантът да побърза. Шериен трябваше да се възкреси, докато тялото й все още не беше започнало да се разлага, а времето не чакаше.
- Не се страхувай, любов моя - целуна я леко той, зарадван, че тя не може да почувства колко сухи и твърди бяха устните му. - Съвсем скоро аз ще нося кожата на Рейт, а по твоите вени ще тече кръвта на Руна.
Роуг се усмихна. Каква ирония само: кръвта на тази, която беше убила Шериен, щеше да я върне към живот.
Глава 8
Руна лежеше на пода в пещерата на Шейд. Тялото я болеше, както ставаше винаги сред преобразяването, а коремът й се присви ваше от глад. Освен това беше възбудена до болка - страничен ефект от трансформацията от животно в човек по време на пълнолуние. Обикновено тя пребиваваше в това състояние не повече от час, докато бушуващите хормони на животното в човешкото й тяло не се успокояха. Но сега беше по-сложно, защото Руна се беше събудила гола върху покривало, пропито с аромата на Шейд.
И без това се чувстваше гадно, че той я възбуждаше, ко- гато е до нея, а сега вече го умееше и от разстояние.
Желанието, което гърчеше вътрешностите й, я караше да стиска бедра и да скърца със зъби. Руна ненавиждаше тази фаза от преобразяването, когато волята й я нямаше никаква. Жестоки и яростни пориви я връхлитаха като ураган и вероятно беше добре, че Шейд все още го нямаше, защото тя знаеше, че щеше да му се нахвърли още от вратата.
С настояване за секс.
А между другото, къде беше този шибан демон? Коремът й се обади, а устата й се напълни със слюнка. Защо не й беше донесъл храна, както беше обещал? Дали не му се беше случило нещо? Руна седна и веднага усети как се на- тегна веригата, с която беше окована за глезена.
Тя беше толкова уморена, че през цялото време я държаха вързана за верига. От едно подземие в друго. И тъй като все още не успяваше да се справи с възбудата си, започна да оглежда камшиците, кожените пръчки и бичовете, които украсяваха стените. Маски, запушалки за уста, белезници. Отвратително. Неприятно. И все пак... Интересно, какво ли