щеше да е усещането да се отдаде на милостта на Шейд; да усети силните му, умели ръце и да разбере как използваше той целия този арсенал, който можеше да доставя и болка, и удоволствие.
Той винаги се беше сдържал с нея... И сега, когато видя тази пещера, се убеди, че е така.
Аз не винаги съм бил нежен, нали?
Да, сигурно не е бил. Той й разрешаваше да го докосва само по време на секс. Шейд доминираше в леглото и дълбоко в душата си на Руна й харесваше да се подчинява. В такива моменти тя можеше да се отпусне. И без това й стигаха преживяванията за болния й брат и надвисналата заплаха от затваряне на кафенето. Да поеме върху себе си отговорност за още нещо тя просто нямаше сили.
Затова й беше добре, когато Шейд я водеше на вечеря в апартамента си и няколкочасов секс, а после я изпращаше до дома й. Или се срещаха в някоя хотелска стая, където той бързо и напористо я чукаше, а после си тръгваше... Всъщност, това я устройваше.
Дори и сега „бързо и напористо“ звучеше примамливо. Трябваше просто да помисли за това и гърдите й завибри- раха от едва съдържано ръмжене, а между краката си усети влага. Самката искаше съвкупление; да се подчини на силния мъжки, но само след възбуждаща и груба битка.
Руна никога не би повярвала, че може да си мечтае за секс с някого, когото ненавижда. Но може би тъкмо тази ненавист ще опрости всичко? Това беше просто секс, нали? Никаква привързаност или влюбеност.
Просто. Секс.
Само че... дали щеше да успее да остави отношенията им на това ниво, когато двамата вече бяха обвързани? Защо- то ако съдеше по думите на Шейд, то това... беше завинаги. Може би учените от Подразделение Хикс щяха да могат да разрешат този проблем? Ако ли не, какво пък. Щеше да се наложи да обсъдят много, защото нямаше как да прекараш с един човек десетилетия, или дори век, ако го ненавиждаш.
Тя тръсна глава, отказвайки да повярва, че обвързването беше завинаги. Трябваше да има някакъв начин да се разруши тази връзка и Руна беше готова да направи за това всичко, което зависеше от нея.
Къде беше той?
Шумът от стъпки отекна с вибрация във все още чувствителните й след преобразяването уши. Да. Сърцето й се разтуптя, когато се изправи и се загърна с покривалото, за да се прикрие. Тя се беше съблякла вчера, преди да се превърне в звяр, за което сега съжаляваше.
Когато Шейд се появи иззад ъгъла, тя все още не можеше да разбере дали изпитва облекчение. Той застана в рамката на вратата, докосвайки с широките си рамене каменния проход. Мускулестите му гърди се повдигаха при всяко негово дълбоко вдишване и до Руна долетя смесеният аромат на възбуда и гняв.
По тялото й пробяга тръпка. Неконтролируема тръпка.
- Проклета да си - процеди той. - Бъди проклета за това, че ме караш да изгарям от желание. По теб.
Той беше облечен с лекарската си униформа и само един поглед към него й беше достатъчен, за да се накъса дишането й. В ръцете си Шейд държеше някакъв пакет от заведение за бързо хранене. Очите му пламтяха и сякаш я изгаряха. Без да каже нищо повече, той пусна храната на пода и се приближи.
Тя въздъхна името му, ненавиждайки се, че не може да се сдържи. Не и сега, когато просто изнемогваше от страст. Затова притвори очи в очакване на целувка, но Шейд я обърна и я притисна с лице към стената. Възбуденият му член се притисна през тънкия плат към дупето й и Руна, безсилна да се овладее, се отърка о него като разгонена котка.
- Мразя, когато го правиш - прошепна тя.
Шейд я обхвана през кръста и се притисна към нея.
- Какво по-точно?
И той грубо разтвори краката й.
- Караш ме да забравя колко си ми противен.
- Добре дошла в моя свят - и Шейд, притиснал длани към стената от двете й страни, надвисна над нея. - И аз не го искам, но съм тук.
Тя си помисли, че той ще я вземе тук, до стената, но Шейд не се движеше, показвайки на примитивно, животинско ниво кой беше доминантният. Обикновено самците бяха по-едри и по-силни и можеха да постъпят със самката така, както им се иска.
Руна затрепери в очакване. Шейд издърпа покривалото, с което тя безпомощно прикриваше гърдите си, хвана я за хълбока и рязко я обърна с лице към себе си. Възбуденият му член - голям и твърд - се притисна в корема й.
- Докосни ме! - с едната си ръка той се впи по-силно в бедрото й, а с другата я хвана за косата. - Давай! - и Шейд се изви към нея с настоятелна демонстрация на сериозността на желанието му.
0, да! Тя го искаше. И жадуваше да го докосне. Но звя- рът в нея отчаяно желаеше много повече, отколкото просто един приятен оргазъм. Той жадуваше за дива и необуздана игра на границата на риска.