Руна го усети как увеличава размера си и как движенията му станаха толкова напористи, че тя започна да се плъзга по пода. Бедрата му се удряха в нейните, а пръстите му се впиха в тялото й до болка.
Ето това искаше тя още от момента на преобразяването си. Руна ликуваше, усетила неистовия ритъм и напористото темпо, придружени от влажните звуци на секса и... продължителния стон на Шейд, когато започна да се излива в нея.
Изненада я още един оргазъм, който прониза тялото й подобно на мълния. Шейд продължи да се движи и потръпна, когато по тялото му премина втората вълна на кулминацията му. После върху Руна се стовари следващата, а след това още една, и още една, докато тя не започна да хлипа от удоволствие и изтощение.
Изгубена в тези усещания, тя беше наясно, че съвсем скоро ще трябва да се върне във враждебния свят, където единият от демоните не я желаеше, а другият я желаеше, но... мъртва.
Обезсилен, Шейд се плъзна настрани и притисна гърба на Руна към гърдите си.
Ад и Преизподня! Ето, значи, какъв умопомрачителен секс поделяха свързаните двойки. И ако той винаги беше такъв, Шейд вече знаеше защо светваха очите на Ейдолон при всяко споменаване на името на Тейла.
В главата му се завъртя разговора с братята му относно съдбата на Руна, заедно с всевъзможните сценарии, и пос- торгазмическата му радост изведнъж се сведе до нула.
Отначало Шейд си представи как Тейла напада Руна със сребърните си оръжия, забива ги в плътта й ,и я довършва с един смъртоносен удар. После дойде ред и на Рейт. Той можеше да действа бързо, а можеше и да си поиграе с жертвата си на котка и мишка. Вероятно щеше да успее да се справи с Руна за няколко секунди, но дали щеше да изпие кръвта й? Образът на брат му, впит в гърлото на Руна, и възбуден, докато изсмуква последната й капка кръв, а тя лежи, отпусната в обятията му, накара Шейд да трепне и да я притисне по-близо. Мамка му на всичко! Той нямаше да позволи на Рейт да я докосне дори с пръст.
Ейдолон би действал със състрадание. Той щеше да вкара смъртоносната доза успокоително, докато се преструваше, че й взема кръв за анализ например... Не!
Ако Руна трябваше да умре, той беше длъжен да намери в себе си сили и да го направи сам. Със собствените си ръце. Тя заслужаваше поне това.
Руна се размърда и той я погали по ръката. Нежната кожа, върху която все още липсваше неговия знак, настръхна. Защо не се появяваха символите на свързването им? Може би защото той беше свързал съдбата си с нея, а тя с него - не? И ако това е така, би било катастрофа. На него сексът му беше необходим така, както на смъртните - въздуха. Сексът за обвързания семинус беше възможен единс - твено с неговата половинка. А ако тази връзка не беше взаимна, Руна можеше да си тръгне във всеки един момент и да прави секс, с когото си поиска... И щом тя станеше недосегаема за него, той щеше да умре.
Трябваше да минат отново през ритуала. Не можеше да я остави свободна, когато самият той беше свързан с нея завинаги.
- Руна?
-Хм?
Той отърка нос в косата й и вдиша естествения й аромат.
- Хайде, ставай. И да вървим под душа.
Тя не отговори и дори не помръдна. Шейд свали оковата от глезена й, взе я на ръце и я отнесе към душа, където внимателно я пусна да стъпи на пода. Руна сънено му се усмихна и се олюля. Шейд се уплаши тя да не падне и затова без да се замисля, обви ръце около нея и я притисна към себе си. Когато върху им започна да тече вода, Руна простена и отметна глава. По дяволите, беше толкова красива!
Докато я подкрепяше с ръка, Шейд изстиска върху рамото й душгел и изчака бисерните капки да потекат по гърба й и между гърдите. После нежно я изми, проклинайки се сам, че това толкова му харесва.
Руна издаде еротичен звук - нещо средно между стон и въздишка - и той я притисна по-близо, галейки с тялото си нейното. Да я чувства, да усеща гладката й влажна кожа... Това беше достатъчно, за да се възбуди отново. Не че му трябваше много време, за да възстанови силите си, но сексът от преди малко би трябвало да му стигне минимум за още няколко часа.
По дяволите, беше загазил!
Не трябваше да я носи под душа, а трябваше да се изкъпе сам. И да я остави да се оправя сама. А тя би го направила. Той изобщо не се съмняваше в това.
Изпълни го гордост, когато си помисли за силата й. Усмихнат, Шейд се опита да среше косата й с пръсти. Новата Руна беше сериозна заплаха за неговия свят. Дори и да не можеше да усеща емоциите и настроението й, тя пак щеше да го привлича. Да, тя безспорно беше красива, но не това беше причината. Зад фасадата на силата и агресивността, придобити през последната година, се скриеше мека женст - веност и добронамереност, които го бяха учили да цени още от дете. Шейд винаги беше смятал, че именно той се грижи за майката и сестрите си, но на практика беше точно обратно.