0, и защо Роуг не го беше обвързал с някоя друга? Нито една жена не беше намерила такъв отклик в сърцето му как- то Руна. Нито една от тях не беше призовала инстинкта му на защитник. И нито една не беше успяла да го накара да се влюби в нея.
Докато я изплакваше от пяната и я подсушаваше, Руна все още дремеше. Но в момента, в които я сложи на леглото, тя се прозя и измърмори:
- А храна?
- Донесох, но вече е студена. Е, аз все още не съм попадал на студен хамбургер, който да не става за ядене... - и Шейд вдигна от пода захвърления пакет.
Руна седна, все още сънена, и се нахвърли върху бургера и пържените картофки.
- Благодаря - измърмори тя с пълна уста. - Умирам от глад.
- Виждам - усмихна се той, когато тя престана алчно да тъпче храна в устата си и го измери с шеговит гневен поглед. И докато го занасяше, омете картофките, а после му подари палава усмивка. Шейд изведнъж беше обхванат от желание да прокара пръсти по долната й устна и почти го направи, преди да спре в последната секунда. И за да се измъкне от неловката ситуация, хвана една от салфетките и я подхвърли към нея. - Изцапана си с кетчуп - излъга я той. - И извинявай за миналата нощ. Но дойдох на себе си с вързани ръце и крака в болницата - и се опъна на завивката до нея. - Сериозен съм.
Тя застина. И преглътна.
- Вързан ли? Наистина?
Руна изглеждаше толкова мило, че този път той се поддаде на порива си и прокара пръсти по голата кожа на бедрото й.
- Интересна работа. Изглежда, че когато ме ухапа за крака в подземията на Роуг, си ме заразила с ликантропия. Затова миналата вечер, когато съм излязъл от Хароугейт в болницата, съм бил покрит с козина. И съм имал остри зъби. А после съм направил опит да изям половината персонал.
- Но... - Руна пребледня като смъртник. - Ти каза, че притежаваш имунитет.
- Обикновено е така. Ейдолон смята, че способността ти да се преобразяваш по желание, някак влияе на вируса и на...
- Съпротивлението на твоя организъм. - Тя затвори очи и се отпусна назад, докато не опря в таблата на леглото. - Шейд, извинявай! Много съжалявам.
Гърлото му пресъхна от нахлулите в него емоции: удоволствие - че на нея не й беше безразлично; вина - че заради него се беше превърнала в шифтър, и гняв - че изпитваше чувства към нея.
- Няма нужда да съжаляваш - грубо отговори той. - Ако не ме беше ухапала, щях да умра от болка.
- И все пак...
- Няма нужда! - сопна се Шейд - Хапни, а после си почини. След няколко часа ще отскочим до болницата.
- Добре, господин Мърморко. После ще се върнем ли тук?
- Ще ни се наложи - наведе се към нея той и внимателно проследи реакцията й: - Ще трябва да се приковем с вериги.
Нима това нямаше да бъде забавно? Двамата или щяха да се разкъсат един друг, или да се изчукат до смърт.
- Един за друг? - Картофчето в ръката и започна да трепери. - И ще можем да се докосваме?
Да се докосват, да се опитват на вкус... Членът на Шейд отново се втвърди, щом си представи какво би било да прекара нощта с Руна във формата й на звяр. Когато щяха да ги управляват единствено животинските им инстинкти. Дори сега му се искаше само едно - да я хвърли на матрака и да се потопи в горещото й тяло.
- Дори в Ню Йорк усетих желанието ти - процеди той през зъби. - Обещавам ти, че докато сме живи, няма да прекараме разделени нито една нощ. Миналата вечер ме бяха натъпкали с успокоителни, но тази нощ това няма да се случи. Нищо няма да успее да ме задържи далеч от теб. - Той се обърна, за да не я гледа и за да може да се бори със съб-
Джем беше успяла да си вземе душ, да обуе чисти болнични панталони и да закопчее сутиена си, когато вратата на съблекалнята се отвори.
- О, извинявай...
- Кайнан... - тя цял ден се беше опитвала да поговори с него насаме, но мъжът явно беше майстор на измъкванията. А Джем не смяташе да пропуска предоставилата й се най- накрая възможност. - Хм, слушай, трябва да поговорим за вчера...
Той вдигна ръце, като внимателно избягваше да гледа към гърдите й. Навсякъде другаде, само не там.
- Всичко е наред.
Той се обърна, но Джем успя да го хване за китката.
- Не, почакай, моля те.
- Няма за какво да говорим - ниският му глас сега звучеше още по-дрезгаво. - Пусни ме. Не ми харесва, когато ме докосват.
- Не вярвам - тихо каза тя. - Тейла разказваше, че двамата с Лори не сте можели да свалите ръце един от друг.
Кайнан застина. Единствено пулсиращата вена под пръстите й издаваше вълнението, което го беше обхваналото.
- Недей!
- Кай, виждам белезите ти. Това е в природата ми. Аз мога да ги отворя, да бръкна в тях и да ти причиня нова болка - и тя прехапа устна, страхувайки се, че току-що беше влошила отношенията им. - Или мога да ти помогна да ги излекуваш.