- Да. Но това повече няма да се повтори - и той издърпа ръцете й над главата; стисна ги и започна бавно и ритмично да се движи. - Моята половинка... - изрече той, преди да спре и да изругае.
- Тази дума те дразни, нали? - Тя искаше поне веднъж да го погали по силните и напрегнати мускули на раменете. Или да впие пръсти в гърба му в момента на оргазъм, но той стискаше ръцете й все по-здраво.
- Коя дума?
- Моята половинка.
Шейд поклати глава и върху лицето му паднаха гъсти кичури коса.
- В тази ситуация всичко ме дразни.
Руна се изви към него, за да може той да навлезе по-дълбоко.
- И това ли?
Върху лицето на Шейд се появи изражение, което тя не можа да определи.
- Ти ме желаеш. Връзката ни ме кара да ти служа.
- Какво каза?
- Чу ме - той се движеше подобно на робот. - Давай, почти свършваш.
- Ако си мислиш, че ми правиш услуга, като ме чукаш - не издържа Руна - можеш да спреш на секундата и да се изчукаш сам.
Шейд замря, но не излезе от нея.
- За нищо на света не би изрекла това преди година. - Ниският му глас предизвика лека вибрация в гръдния му кош. - Нито една от жените, с които съм бил, не си е позволявала такъв тон.
Руна се опита да го прониже със свирепия си поглед и да освободи ръцете си.
- Сигурно защото ги провесваш с вериги от тавана.
- Права си - съгласи се той и обходи с поглед стените така, сякаш избираше най-подходящото от всички приспособления, които висяха там. Руна потръпна, без да си дава ясна сметка дали тази тръпка беше от страх, или от очакване.
-Да разбирам ли, че смяташ да го направиш и с мен?
Шейд се разсмя така, сякаш тя му каза нещо напълно невъзможно. Което я обиди ужасно. Така значи! С другите му харесваше, а с нея - не? И защо изобщо се беше разстроила?
- Харесва ми характера ти, кученце. Но дисциплината няма да ти навреди.
- Баща ми казваше същото - озъби му се тя, но веднага съжали за думите си. Както и за това, че разтревожи болезнените си спомени.
„Малък боклук, трябва да бъдеш наказана както трябва!“ Тя толкова често беше чувала баща си да изрича тези думи, преди да й се нахвърли с колана или с пръчката. Изборът му обикновено зависеше от това кое от двете щеше да му бъде подръка. Като малка тя беше много своеволна; спореше с родителите си по всеки повод и докарваше баща си - алкохолик - до ярост.
Какво още би могла да каже, докато гледаше арсенала на Шейд. Нима камшиците и останалите предмети, чиито названия дори не знаеше, не бяха предназначени да причиняват болка? Тя сигурно беше съвсем ненормална.
Шейд я погали по скулата.
- Руна? Добре ли си? - той най-накрая пусна ръцете й и понечи да се надигне. - После ще довършим.
- Не! - и тя обви крака около кръста му. - Ти... ти ще ми помогнеш много, ако и по-нататък... е, наясно си. - Яростта й определено се беше изпарила заедно с красноречието й.
- Ако те изчукам? - тя кимна и Шейд се отпусна върху нея. Той се намести и отново влезе в тялото й със стон на облекчение. - Добре, защото едва не умрях, когато се наложи да спра.
- Както в подземието ли? - Съвсем леко, за да не забележи Шейд, че ръцете й са свободни, тя си позволи да го погали по топлата кожа на раменете. - Когато едва остана жив?
- Не, не така. Не съм стигнал още дотам. Все още не съм толкова силно възбуден. Разбира се, аз щях да се справя със себе си, но тогава на теб щеше да ти се наложи да изчезнеш от очите ми за няколко часа.
Сърцето й се сви при мисълта, че е можело да му се наложи да страда по нейна вина. Дяволите да го вземат, тя изобщо не трябваше да усеща нещо към него! Имаше чувството, че изчаква най-малкия повод, за да се влюби в него отново. Да, определено разполагаше с прекалено къса памет.
Шейд облиза зърното й и мислите й се разпиляха като ято птици.
- А ти усещаш ли ме?
Руна се усмихна. Разбира се, че го усещаше. Тя прекрасно усещаше как я разтваря нежният му натиск и как притиска някаква точка вътре в нея, което я караше да губи ума си. - Да!
Той хвана лявата й ръка; тази, върху която според думите му съвсем скоро трябваше да се появят символите - същите като неговите. Сърцето й едва не спря. Толкова много искаше да го погали още веднъж.
- Не говоря за това. Долавяш ли емоциите ми? Например, когато се превърнах в шифтър? Или в какво настроение се събудих?
Руна кръстоса крака на гърба му и се изви, раздразнена от глупавия разговор.
- Не. А трябваше ли?
- Вероятно. - Той се освободи и се изправи. - Стой така. Треперейки от нужда, тя го гледаше как излиза от стаята.
И се връща след малко. С кухненския нож.
-Хм... Шейд?
- Тихо! - изрече той, преди отново да се стовари върху нея и да нахлуе с едно-единствено рязко движение в тялото й. - Нищо няма да ти направя.