- Зная. - Непонятно как, но тя наистина го знаеше. Той замря за секунда, след което започна да се движи в нея със силни и уверени тласъци. Най-неочаквано Руна беше обхваната от вълните на оргазма. Шейд бързо прокара острието на ножа по китката си и притисна ръка към устните й. В устата си Руна усети металния вкус на кръвта.
- Пий! - заповяда й той и тя го послуша, макар инстинктите й да се бунтуваха. Спомни си, че веднъж вече го беше правила; в някакъв странен полусън. Още тогава, в подземието. И сега всичко й се струваше нереално, но в същото време и истинско. Руна пиеше жадно, безсилна да спре. Удоволствието нарастваше с всяка глътка и продължаваше ли, продължаваше... Шейд направи още няколко тласъка и също свърши. Тя беше обзета от поредния оргазъм, а после и от още един. Всеки път, когато й се струваше, че това е краят, всичко започваше отначало.
Тя бавно идваше на себе си. Усещаше тежестта на тялото му, чуваше шумното му дишане и ниския глас.
- Руна - изрече Шейд и се опита да махне ръката си, но тя не я пусна. Само впи още повече зъби в нея. Докато пиеше, беше толкова хубаво... - Руна!
Обзе я вълна от нова наслада, последвана от пронизваща болка, но на нея не й пукаше. Удоволствието я изкачваше на непостижими висоти. Болката се усили и през пелената на блаженството разбра, че Шейд да я стиска за челюстта, за да я принуди да отвори уста. Руна неохотно му се подчини и той измъкна ръката си. После се отмести, като я придържаше с другата. Тя простена, безсилна да се помръдне от усещането за топлината, която постепенно се оттегляше от тялото й с отдръпването му. Едното ъгълче на устните на Шейд насмешливо се повдигна. Невероятно. Той се усмихваше, когато ръката вероятно го болеше ужасно.
- Ако не знаех със сигурност, щях да реша, че си наполовина вампир.
Руна отново беше обхваната от тръпка, която накара удоволствието в нея да избухне и да я изпрати във вълните на поредния оргазъм. Шейд я наблюдаваше с присвити клепачи, изгаряйки я с поглед.
- Красиво - прошепна разсеяно той. - Толкова си прекрасна, когато свършваш.
Под погледа му Руна наистина се усещаше неотразима. Очарователна и крехка. И все още дишаше тежко, впила пръсти в чаршафите.
- Защо? Защо ме накара отново да пия от кръвта ти?
Трябваше да й е противно, но през последната година по три дни в месеца й се налагаше да яде сурово месо, така че явно беше свикнала.
- Все още нямаш брачните ми символи. И аз всеки път чакам това да се случи.
- Може би не става при всички.
Шейд отмести поглед
- Може би.
Руна седна в леглото и впи очи в него.
- Какво криеш?
- Няма за какво да се притесняваш. - Шейд се изправи и махна с ръка. - Трябва да вървим. Първо ще отскочим при теб, за да си вземеш дрехи, а после - в болницата, за да ти направят няколко анализа. Вечерта ще се върнем тук.
В Подразделение Хикс й бяха поръчали да събере информация за болницата и сега пред Руна се отваряше прекрасна възможност да го направи. Но защо това не й се струваше правилно? Чувстваше се така, сякаш извършваше предателство.
Малко ли проблеми имаше, че сега трябваше да поставя и под съмнение заповедите на ръководството? Още повече че началникът й беше и неин брат. Добре, нека види що за болница беше това. И после да реши какво да прави.
- Не ме залъгвай, Шейд. Виждам, че си разтревожен.
Погледът на тъмните му очи помръкна и стана безизразен.
- Точно така, Руна. Не трябва да се отпускаме, докато Роуг е на свобода.
Никой не обичаше затишието в отделението за Бърза помощ. А на Кайнан в такива дни просто му се искаше да лази по стените. Той не се дундуркаше с пациентите. Предпочиташе локва кръв, висящи черва, живот или смърт. И река от адреналин. На това го бяха обучили в армията и той отлично се справяше със задачата си дори под обстрел. Или в епицентъра на ураган. Той не се вълнуваше дори когато пациентите му биваха смъртни или зверове. Блъснати от автомобили кучета или простреляни камили се лекуваха наравно с останалите. В това число и с демоните.
Кайнан бавно издиша, борейки се с неприятните спомени. По това време двамата с Лори, която бяха завербува- ли заедно с него, бяха женени от четири години. Базата им беше във Форт Луис, но той беше разпределен в Афганистан. И само за ден животът му рязко се преобърна. Бяха ги изпратили в помощ на отряд обкръжени рейнджъри, попаднали в засада. След като стигнаха до мястото, се оказа, че рейнджърите не се виждат никъде, а по покритата с кръв земя наоколо можеше само да се предположи, че едва ли бяха имали късмет да останат живи.
Отрядът на Кай все пак започна операция по издирването им на обширен участък, която завърши ужасяващо - с престрелка. В настъпилата суматоха под непрестанните взривове и непрекъсващото свистене на куршуми, той изостана от своите. Наложи му се да се измъква от талибаните и успя да намери укритие в една пещера.