Като се стараеше да не претоварва излишно ранения си крак, поиска помощ по радиостанцията. Сигналът беше накъсан и понеже той не знаеше дали спецотрядът ще дойде за него, реши да потърси по-удобно място. И тогава се натъкна на онова, което беше останало от рейнджърите. В изобилната купчина от трупове имаше и трупове на бунтовници, както и безчетно количество кости - на хора и животни.
Той едва беше успял да осъзнае гледката, когато от тъмнината на пещерата се появи двуглаво чудовище, което той вече определено можеше да разпознае като демон. Кай първо стреля в него, а после направи опит да го излекува. Мислеше си, че може да му потрябва живо.
И докато беше зает с него, се появиха талибаните. Куршумът попадна в гърлото му, а за останалото нямаше спомен. Едва после му разказаха, че когато го намерили, до него имало разкъсани на части талибани. Никой не беше видял чудовище, но скоро след това, когато във Военната болница го бяха върнали от оня свят, се появиха мъжете в черно. Или по-точно - в зелено.
Договорът му почти изтичаше и те не можеха да го накарат да встъпи насила в редиците на свръх секретния отряд - Подразделение Хикс, но от цивилното поделение на Егида му отправиха предложение, което Кайнан не можа да откаже. Те обещаха да му плащат два пъти повече, отколкото- то в армията, плюс застраховка и пенсионни вноски, а също така обещание за отделна стая за двамата с Лори. Предполагаше се, че той няма повече да изпълнява мисии, а ще обучава пазителите на бойни военни тактики и оказване на бърза медицинска помощ.
Така че, след като той и Лори бяха изпратени с почести от армията, двамата положиха подписите си като унищо- жители на демони. Направо забавно, че сега им спасяваше живота в болницата за демони. Кайнан застана до леглото в приемното отделение и започна да попълва картона на малката дева, която беше постъпила с оплакване от кашлица. Кашлица. Боже, демоните родители бяха същите паникьори като смъртните. Той чу стъпки и усети движението на топъл въздух. Д-р Шакиан, древната сукуба. Денем лекуваше, като използваше знанията на друидите, а през нощта посещаваше душите на смъртните. Кайнан нямаше нищо против да работи с нея, но извън стените на болницата щеше да я убие, без да му мигне окото.
- Ти ли си изписал сутринта нитула? - попита тя с многообещаваща дрезгавост в гласа.
- И какво, ако е така?
Тя повдигна съблазнителните си рамене. Движението накара дългата й светла коса да проблесне. Нямаше нищо за чудене, че мъжете доверчиво тръгваха към смъртта рамо до рамо с нея. Тя беше неотразима.
- Ейдолон иска да взема кръв за ДНК базата.
Кайнан продължаваше да чеква или да вписва хиксчета в картона.
- Направих го, преди да го изпиша.
Ейд изпадаше в ярост, ако всеки техен пациент не беше внесен в каталога. Ако демонът никога не беше стъпвал в болницата, то трябваше да му вземат ДНК образец и да го помолят за донорство, ако в бъдеще се появи необходимост от преливане на кръв на пациент от същия вид. Доктор Ша- киан се усмихна и го потупа по рамото.
- Ти, смъртен, си толкова отговорен. Мисля, че няма да похитя душата ти, а само ще изсмуча семето ти - и тя излезе като поклащаше бедра така, че много малко мъже можеха да останат равнодушни. На Кайнан му беше все едно - съпругата му беше мъртва и той не искаше нови отношения. Особено със сукуба.
„Но все пак ти се надърви на Джем!“ По дяволите! Нямаше да мисли за това сега. Но беше късно - тялото му беше реагирало. Той си я спомни в съблекалнята по сутиен. Пълните й гърди едва не преливаха от чашките. И татуировката във вид на дракон върху плоския корем. Стори му се, че нарисуваният звяр сякаш се зъбеше на пиърсинга в пъпа й.
Не му пукаше за вниманието и нежното отношение. Той вече го беше направил с Лори и ето как приключи всичко. Може би сега, когато блъсна Джем в шкафчето в съблекалнята, тя щеше да го разбере. Не всички рани заживяваха без следа.
Той приложи сила, за да напъха попълнения картон в чекмеджето между останалите. И тъкмо взе следващия, ко- гато Хароугейт зажужа.
Мигновеният взрив на адреналин във вените му, в ком - бинация със суматохата и шума, го отвлякоха от мислите му за Джем. Смяната му беше свършила преди 10 минути, но той с радост щеше да се задържи, ако случаят беше интересен. Ампутация на травмиран крайник например.
Още преди да види пострадалия, Кайнан усети миризмата на кръв. Да, явно имаха комбинирана травма. Той забърза към вратата, но беше принуден да рязко спре, когато в стаята нахлу Рейт. По дяволите! Демонът сякаш беше преминал през гигантска месомелачка. Той притискаше рамото си с ръка. Другата висеше като пръчка, по която кръвта се стичаше и се събираше в локва на пода. По цялото му тяло имаше дълбоки разкъсни рани, като някъде се виждаха дори костите и сухожилията, но Рейт се държеше така, сякаш току-що му бяха направили минет за пръв път.