- Извикайте Джем и позвънете на Ейдолон на домашния - извика Кай към мед сестрата. - Незабавно. Ейд си тръгна преди час, но ще му се наложи да се върне - и побърза да подхване Рейт през кръста, за да го подкрепи.
- По дяволите, тежиш цял тон - изпъшка Кай и го поведе към свободното за прегледи легло. - Как се случи?
Рейт със стон се отпусна върху твърдата му повърхност.
- Простреляха ме - и махна ръка, за да покаже дупката в рамото, от която бликаше кръв.
- Останалите рани не са от огнестрелно оръжие, приятел - възрази му Кайнан, докато си слагаше ръкавиците.
- Мачете.
Само на Рейт можеше да му се случи подобно нещо.
- Отново ли преследва бунтовници в Африка?
- Може би.
- Притисни дупката. - Дихателните му пътища не бяха засегнати. Кай бързо напипа пулс във всичките му крайници. Не изглеждаше зле, но бързата помощ в болницата за демони не беше съвсем същата както в болницата на смъртните. Различните видове демоните се отличава със собствени физиологически норми, особености в конструкцията и честота на леталните изходи. По принцип, Кайнан рядко се замисляше върху това.
Той разряза ръкава на Рейт и внимателно го отмести. На места имаше плат, прилепнал към кожата, но той лесно се отдели. Разкъсната рана не изглеждаше добре.
Завесата се отмести настрани и до тях застана Джем.
- Охо! Сблъскал си се с голяма котка ли?
- Много смешно, Джем. Я ела насам, сладка моя, да ме засму... Ох! Мамка му! - изруга Рейт и гневно се втренчи в Кайнан.
- Извинявай - изрече Кай и захвърли риза в ъгъла. - Беше залепнала за раната.
- Върви на майната си! Нарочно го направи.
- Докажи. - и той опипа с пръст най-дълбокия прорез. Семинусите регенерираха много бързо. Кръвотечението беше намаляло, но не достатъчно. - Ако това ще те утеши, Ейд скоро ще бъде тук. И ще те излекува за минута. После ще можеш да се върнеш обратно, за да преследваш палнатите си националисти.
Джем повдигна с палец клепача на Рейт.
- Отново ли си се хранил с наркомани?
Той възмутено измуча.
-Не!
Кай си взе стетоскопа.
-Да не си имал колебания за африканците?
-Аха!
Джем го погледна въпросително и той поясни:
- Тези бойци са диви. Напълно ненормални. Истински психопати. Пристрастени са към канифа, ако не и към нещо още по-лошо.
- Ето защо очите ти са като стъклени.
- Какво става с теб? - присъедини се към тях Ейдолон, облечен с кафяви шорти и синя ленена риза.
- Същото, както винаги - отговори Джем и направи знак на Диска, която подготвяше инструментите. - Една банка кръв. От който и да е вид.
- Дявол да те вземе, Рейт - промърмори Ейд. - Какво правиш със себе си?
Раненият трепна, когато Кайнан притисна хладното кръгче на мембраната на стетоскопа към гърба му.
- Ами в началото те бяха само дванайсет, но в един момент видях, че се бия срещу цяла армия.
- Трябваше да проследиш Роуг.
- Направих го. И после реших да хапна.
Ейдолон се наведе и огледа рамото му.
- Стреляли са в теб.
Той изсумтя.
- Страхливци. Кой тръгва с пистолет срещу нож? Така не е честно.
- А ти не носеше ли пистолет? - поинтересува се Кай- нан.
Рейт изкриви лице от отвращение.
- Що за забава е това, да стреляш по хората.
- Значи не си стрелял по хората, които са те нападнали?
- Разбира се, че стрелях. Отнех оръжието на единия от онези козли и убих толкова, колкото можах. А после се шмугнах в най-близкия Хароугейт.
Символите по ръката на Ейдолон заблестяха и той започна да влива в брат си живителна сила. Краищата на раните му започнаха да се затварят пред очите им. Рейт започна да стене, но скоро след това се озъби. Кучешките му зъби се показаха и Кай почти ги усети, когато започнаха болезнено да пулсират. Преди няколко месеца го беше ухапал круентус и му се беше наложило да изтърпи лечението на Ейдолон. Което всъщност си беше доста болезнено.
Циска се върна с пакет кръв и го протегна към Рейт, който веднага го засмука.
- Омерзително - възкликна Кайнан.
Рейт повдигна вежда.
- Себе си ли предлагаш?
- Мечтай си.
Семинусът се усмихна и си спести остроумния отговор. Ейд доволно кимна.
- Готово. Сега рамото - и той хвърли поглед към Кайнан - Ще ни трябва местна упойка.
- Ще потърпя - възрази Рейт.