- Ще боли ужасно, брат. Кай, дай спринцовката.
- Казах, че ще потърпя. - Въздухът в стаята сякаш затрептя от силата на гласа му. Ейдолон се наведе към лицето на брат си. Очите му блестяха като златни - признак че или беше възбуден, или много ядосан. И понеже Тейла не беше наблизо, изглежда, че...
- Няма да стане днес. Сбил си се, изпуснал си парата. Изчукал си някоя. И изглежда, че си употребил нещо. Трябва да си починеш.
-Никакво. Обезболяващо.
Измежду жълтите искри в очи на Ейдолон проблеснаха червени - явно гневът му беше преминал на по-високо ниво. И всеки момент щеше да се разрази катастрофа.
- Спринцовка - извика изненадващо появилият се Шейд от вратата. Около врата му имаше нови символи и той държеше за ръка непозната жена. Неговата половинка? Кайнан не можеше да каже с точност. Тя беше облечена с дънки и бяла копринена блуза с къс ръкав. Върху ръката й липсваха брачните символи, които имаше Тейла.
Погледът на Рейт стана студен. Той също го беше забелязал. А това го накара да се отвлече от спора.
- Обезболяващо, бързо - меко, но тихо повтори Шейд. - Ейд казва, че трябва. Значи, така ще бъде.
Рейт беше недоволен, но ако той изобщо се вслушваше в някого, то това беше Шейд.
- Добре. Мамка му! Както искате. Давай, човече. - Ко- гато Кай притисна иглата към кожата му, Рейт го хвана за ръката. - Направи го по-болезнено. Като за добър завършек на деня ми.
В настъпилата тишина отчетливо се чу тихо ръмжене. На непознатата жена Рейт гледаше като на враг, а Шейд преднамерено го провокираше. Двамата братя продължаваха да се гледат един друг в очите. Кайнан усещаше опасността, но не можеше да разбере на какво се дължи. Хубаво би било да разреди обстановката. Той знаеше, че постъпва неправилно, но все пак го каза, когато вкара иглата:
- Искаш ли да опиташ да ми нариташ задника?
Рейт обърна глава.
- Това покана ли е?
- Ами ти винаги ме побеждаваш във фитнес залата, така че искам реванш. - Рейт само присви очи. Той се досети, че го водят за носа, но не можа да устои.
- Често те хвърлям по гръб, а? - Това не беше смешно. Кайнан тренираше с Рейт от няколко месеца, като усвояваше нови техники и подобряваше стари, но никога нямаше да успее да придобие дори една десета част от способностите на демона. - По същия начин ще приключим и сега - закова го Рейт. Кай извади иглата, но той дори не трепна.
- Нямаш шансове.
Рейт се разсмя.
- Ще те направя на пух и прах.
Ейдолон едва забележимо му кимна в мълчалива благодарност за това, че не беше допуснал брат му да избухне. Кай му кимна в отговор и незнайно защо погледна към Джем. И ако съдеше по блясъка в очите й, точката в отношенията им все още не беше поставена.
Глава 10
Шейд не се задържа в отделението на Бърза помощ. Ако го беше направил, нямаше да може да избегне въпросите и „полезните съвети“ относно Руна. Той я отведе в лабораторията, накара я да седне и даде указание на Франк - лаборанта смъртен - да й вземе кръв за всички възможни изследвания.
После излезе да чака пред вратата, като внимателно се вслушваше в случващото се в стаята. Дяволите да го вземат! Смъртният не трябваше да я докосва! И той щеше да го стори сам, ако не беше сигурен, че братята му щяха да се появят всеки момент. И щяха да започнат да го разпитват. А той нямаше представа какво да им каже.
Докато наблюдаваше стаята през стъклото на вратата, изпита необяснимо удоволствие, че Руна оглеждаше лабораторията с видимо любопитство, а не със страх, както очакваше той. Това все пак беше болница за демони, нищо че той беше наблизо. Шейд неведнъж й беше казвал, че няма от какво да се страхува, когато е с нея. Ама че нагла лъжа!
Той отмести очи, щом усети как всичко в корема му се свива на възел. За краткото им време заедно той се беше привързал силно към нея, а днешното утро обърка всичко още повече. Първо - той я излъга, когато каза, че връзката им го принуждава да прави секс с нея. На него това му беше много по-необходимо, отколкото на нея. И второ - пълният с болка поглед, когато тя заговори за баща си, буквално го прониза в сърцето.
Зад това се криеха неприятни спомени. Шейд дори си помисли, че те бяха пряко свързани с мрака и чувството за вина, които отчетливо долавяше у нея. Ала предпочете да затвори очи. Не му се искаше да разнищва Руна като всички други жени, с които беше спал преди нея, в опит да прогони призраците от миналото им чрез болка и секс. А след като тя не искаше да си спомня, най-добре щеше да бъде всичко да си остане така. Някога, ако все пак се решеше да приключи с това, което я измъчва, Шейд щеше да помогне. Но защо само при мисълта за това му ставаше гадно? И защо знакът му не се появяваше върху нея? Тази сутрин той опита отново и... нищо. А това беше лошо.