- Не мога да направя от Руна робиня наложница, Ейд. И не мога да я обрека на самотен живот, разнообразяван единствено от редките ми визити.
- Иначе ще се наложи да я убиеш.
Шейд погледна към нея и се опита да си я представи заключена. Само в компанията на телевизор и няколко книги. Ярката искра в нея щеше да угасне, а тя - да повехне. От нея щеше да остане само празна обвивка. Той си представи Руна; как лежи на леглото, където току-що я беше обладал; как гледа към стената с празни очи и чака той най-накрая да я остави на мира. А може би точно обратното: щяха да я обземат ярост и гняв. В крайна сметка тя щеше да се преобрази в бясно куче и тогава на него щеше да му се наложи всеки път да я насилва. Дори само от мисълта му се догади.
Руна се обърна, сякаш усетила погледа му. Тя му махна със свободната си ръка, свила другата, за да притисне тампона памук към сгъвката на ръката си. Франк каза нещо, което я разсмя, и тя го погледна весело. На Шейд страшно му се прииска да се втурне вътре и да разбие черепа на лаборанта.
- Мразя Роуг - изръмжа той. - С какво удоволствие бих му източил кръвта!
- И ние няма да сме против.
- Да, добре - обърна се към него Шейд. - По-лошо от това няма накъде. Ти виждаш само доброто. И не забелязваш недостатъците, дори да те цапардосат между очите.
Ейдолон примигна, сякаш не вярваше на ушите си. Това беше удар под кръста.
- Е, извини ме - промърмори брат му. - Разтроен съм! И съм зъл. Не искам да бъда шифтър, не искам тази връзка, не искам Скалк да е мъртва. За капак и гърлото ми сякаш гори.
Ейд се намръщи и докосна с пръсти кожата му.
- С‘генезисът. Всеки момент ще започне.
Страхотно! Шейд разтърка очи и се замисли как, по дяволите, се беше получило така, че само за миг се беше озовал на ръба на стръмна пропаст?
По стените пробягаха синьо-червените светлини на автомобила на Бърза помощ. Чу се воят на сирената и Шейд усети изблика на адреналин. Когато Ейдолон предложи да построят болницата, той отказа, защото не искаше да помага на никого. Но после бързо се пристрасти - харесаха му вълнението и тръпката, които го обхващаха всеки път при постъпването на нов пациент. Явно и Ейдолон усещаше същото, защото целият потръпна от нетърпение. Ето, всеки момент ще да се втурне по посока на приемното отделение и ще започне да дава нареждания.
Шейд разтърка лицето си с ръце.
- Трябва отново да тръгна на работа.
- Мислиш ли?
- Трябва да се разсея. И освен това искам да погледна как се оправят без мен моите реаномобили.
И не трябваше да оставя Руна сама. Особено сега, когато тя можеше просто да си тръгне.
- Нека и тя да се повози с линейките.
- Сигурен ли си, че ще се справиш?
- Утре ще направя новия график. Ще го утвърдим веднага щом пълнолунието премине. - Вратата на лабораторията се отвори и на прага й застана Руна - разтревожена и толкова красива, че на Шейд му се прииска да я сграбчи и да я стисне в обятията си. Беше я загазил. И то яко.
- Франк каза, че това е всичко.
Значи, Франк, а не лаборантът. И не господин Уилямс. А просто Франк. От тази ревност изпитваше само неудобства. Ейд веднага се досети и го тупна по рамото.
- Скоро ще стане по-леко.
- Да, разбрах - измърмори той. - Вкъщи ли си отиваш?
Брат му кимна и Шейд попита:
- Рейт добре ли е?
- Засега - да. Кайнан ще го наглежда.
- Кайнан Морган? - повтори Руна.
Ейдолон се изненада:
- Познаваш ли го?
Руна захапа долната си устна и на Шейд страстно му се прииска да я целуне.
- Брат ми го познава. Лицето му ми се стори познато. От снимките - побърза да обясни тя.
- Той някак излекува Рейт - поясни Шейд и я хвана за ръката. Беше му неприятно, че тя проявява интерес към лекаря смъртен. - Хайде да се върнем в пещерата. - На такива като него мястото им беше в пещерата. Със същия успех можеше просто да завлече там жената за косите. Кожата му гореше. Освен това го сърбеше и Шейд имаше усещането, че още малко и ще се преобрази.
- Бих искал да проверя още нещо - намеси се Ейдолон, който отново се беше преобразил в образа на лекар. - Ще направим ядрено-магнитен резонанс, пункция на костен мозък...
- Брат ми, ако се задържим още малко, Руна ще отиде във ветеринарната лечебница. - Шейд бързо погледна към нея. - На обратния път ще погледнем в кафенето.
- Не съм гладна.
- Видя ли демоните сред сътрудниците ни? Всички са от различни видове, а всеки вид си има специфична храна. А в храната на някои от тях, за щастие, влиза и сурово месо.