Руна намръщи нослето си.
-И вие държите...
- Не, тук няма живи животни. Но затова пък има огромна хладилна камера. - Тя изкриви устни с отвращение и Шейд се усмихна. - Три дни в месеца ядеш сурово месо, но те е гнус от нашето кафене?
-Аз не обичам сурово месо. Повярвай ми, ако имаше начин да се избавя от ликантропията, дори нямаше да се замисля. - Тя погледна към Ейдолон и попита: - Смяташ ли, че ще успееш да помогнеш на Шейд?
Беше странно да чуе, че тя се безпокоеше за него. Сърцето на демона се присви.
- Той ще направи всичко, което може - едва успя да изрече Шейд и стисна ръката й. После се обърна към Ейдолон: - Позвъни ми, ако откриеш нещо в резултатите. И ми дай знак, ако има нещо ново за Роуг.
- Задължително. Бъди внимателен, Шейд. Много, много внимателен. - Ейд нямаше предвид Роуг, а Руна.
Никога през живота си Руна не беше виждала такова кафене. Във въздуха се носеха нови неприятни аромати, примесени със стари остри миризми, и комбинацията им я караше едновременно да изпитва гадене и глад. Стаята беше с неравни каменни стени, а мебелите - издялани от гранит. В единия ъгъл имаше дълбока яма - около метър на метър. В нея имаше трима демони от неизвестен за Руна вид, които разкъсваха нещо с ноктите си. Около тях се въртяха по-малки същества, подобни на паяци, но с размера на чихуахуа, които обираха остатъците от храната им.
По нея се плъзна тръпка и тя стисна ръката на Шейд.
- Надявам се, че това не са сервитьорите?
- Големите са пациенти, а по-малките са чистачите.
Един демон - огромен мъж със зелена кожа и крила — се обърна и се втренчи в нея. Руна застина, прикована на място от изпълнения с ненавист поглед, преди неочаквано да установи, че демонът нямаше очи. Шейд изломоти нещо на непознат език и зеленокожият заръмжа. После се обърна и отново се зае с костите пред него.
- Не ги провокирай - каза той на Руна.
Тя не успя да му възрази, защото се приближиха до масата на самотна красива жена с черна коса на сини кичури, облечена в дрехите на лекар. Тя четеше книга и пиеше кафе от бяла чашка с петна от тъмно червило по края.
- Джем - повика я Шейд и тя вдигна глава. - Това е Руна. Нека да седне до теб за минутка. И гледай никой да не я докосва даже с пръст.
И отмина, без да дочака отговор и без да се огледа - като човек, свикнал безпрекословно да му се подчиняват. Руна гледаше как се отдалечава гърба му в черното кожено яке, и се разкъсваше между възхищението и раздразнението. От цялата му фигура се излъчваше мълчалива заплаха.
Жената, която той нарече Джем, изплези зад гърба му език, с обица в средата, и посочи към пейката срещу нея.
- Седни. Ти сигурно си... - тя бързо забеляза липсата на символи по ръката й и не довърши. - Или пък не си.
- Съм - въздъхна Руна. - Просто символите все още не са се появили. И неговият брат се опитва да разбере защо. - Тя проследи как Джем отпива глътка от кафето си. - Колумбийско ли е?
Джем изненадано повдигна веждата си с обица в края.
- Охо! Значи, си експерт.
- Преди време имах свое кафене.
Джем отмести чашката си и погледна към тълпата от посетители.
— Бих ти се заклела във вечна любов, ако научиш тези недоразумения да варят прилично кафе.
- Аз също съм на мнение, че за лошо сварено кафе трябва да хвърлят в затвора - усмихна се Руна. Джем й харесваше. - Значи, работиш тук като лекар? Смъртна ли си? - и тя прехапа устна. - Или не е прилично да питам?
- Не, няма нищо. - Джем отбеляза страницата в книгата си и я сложи настрана. - Лекар съм. И съм наполовина демон. Тейла - половинката на Ейдолон - е моя сестра. Скоро ще се запознаеш с нея. Тя ще ти разкаже какво да очакваш от Шейд, когато връзката ви окончателно се формира.
Руна мълчаливо я гледаше, докато тъжно си мислеше, че е съвсем чужда в техния свят. В света на Шейд.
- Добре ли го познаваш?
- От няколко години, но честно казано не сме много близки. Той е отличен парамедик и може да ръководи болницата не по-зле от Ейдолон, но лични неща споделя неохотно. - Джем понижи глас: - Обичаш го, нали?
- Едва се познаваме - каза Руна. Това не беше отговор. - Тоест, ние... срещали сме се и преди. А после аз го заварих с онези... - тя стисна очи и въздъхна. - Говоря глупости.
- Точно така - усмихна се широко Джем. - Но на теб ти е позволено. Защото си влюбена. - Но усмивката й помръкна леко. - А той дори не те забелязва, нали?
- Нещо такова - тихо отговори Руна и проследи с поглед червенокожата медицинска сестра, която премина покрай тяхната маса на път към бара. Двама смъртни разсипваха по чиниите някакво странно на вид горещо и лепкаво нещо. - Само че аз не го обичам.
- Както кажеш - обърна очи към тавана Джем. Кръглата сребърна обеца с червен камък във веждата й се раздвижи нагоре-надолу. - Душевните ти белези са дълбоки и нямат никакво отношение към Шейд.