- Не схващам за какво говориш - излъга Руна, макар че чудесно разбра намека. Предателството на Шейд преди година я беше наранило болезнено, но... Ако трябваше да бъде честна в края на краищата тя му беше простила. Въпреки че и до сега се измъчваше. Но Джем нямаше предвид това. В зелените й очи проблесна странна светлина.
- Шейд може да ти помогне, но само ако му разрешиш. И ако му се довериш.
Руна се замисли над думите й и трепна, когато Шейд я докосна по рамото. В ръцете си държеше издута торба.
- Да вървим! - той се обърна към Джем и насочи пръст към нея - А ти си гледай работата и не смей да се бъркаш в главите на другите.
Джем се изправи.
- Ще си замълча, защото зная, че и на теб не ти е лесно - и тя взе книгата си от масата. - Но запомни, че виждам от лично и твоите рани. И ако не свърнеш от избрания път, ще се сдобиеш единствено с нови.
- Самозабравяш се! - повишеният тон на Шейд успя да надвие шума от гласове в кафенето.
Настъпи пълна тишина. Дори демоните в ямата замряха. Джем го погледна в очите, сякаш с намерение да продължи да спори, но празният и тъмен поглед на Шейд подсказваше, че търпението му беше на приключване.
- Зная за какво говоря - и тя си тръгна като синьо-черен вихър. Шейд продължаваше да стои напрегнат. Руна очакваше да го чуе да ругае, но за нейна изненада, той тихо каза:
- Да вървим.
Тя не мръдна от мястото си.
- Какво означава „да се бъркаш в главите“?
- Джем притежава дар. Такива като нея могат да видят уязвимите места - душевни рани или изпитани страдания - и да ги използват за свои цели. Хайде да вървим!
- Почакай! Тя какво имаше предвид, когато спомена за избрания от теб път?
- Нищо, дяволите да го вземат! Възнамеряваш да се трансформираш тук, в болницата, или все пак в пещерата?
- Нищо?
- Руна, стига вече! Няма нужда да знаеш. Повярвай ми. Боже, колко й се искаше да му повярва! Че освен брат й, някой друг също се вълнуваше за нея. Тя погледна към демона. Нейната половинка. Черните му очи бяха заплашителни присвити, а лицето му - напрегнато. Също както и тялото. Боже, помогни ми!
Когато се върнаха в пещерата, настроението на Шейд беше отвратително. Руна се опитваше да го въвлече в разговор, но той отговаряше само едносрично. Веднага се насочи към спалнята и окачи торбата с месото на куката, която висеше от тавана. Тя не го попита за какво обикновено използваше куката, но кръстоса ръце и кимна към внимателно подредения арсенал по стените.
- Разкажи ми.
Шейд поклати глава и това накара косата му да се плъзне по раменете. Торбата се поклащаше със зловещо скърцане. Руна никога преди не беше попадала в толкова странна ситуация, а тя се числеше към паранормалното подразделение на въоръжените сили на САЩ. Да се сблъсква със странното, беше нейно всекидневно задължение.
Спомнила си за работата си, тя се изчерви. Шейд се беше затворил и не разказваше почти нищо, но тя също си имаше свои тайни. Например, че армията на САЩ знае за болницата. И че заради нея Руна се беше върнала в Ню Йорк.
Какво щеше да прави, когато пълнолунието премине? Трябваше ли да се връща? Шейд нямаше да я пусне, но и тя самата не смяташе да се отказва от живота си само за да се превърне в пленница в пещера му.
- Няма защо да знаеш.
- Мисля, че не си прав.
- Руна, казах - не.
- Ти през цялото време говориш така и на мен вече ми се повдига - извика тя, стиснала юмруци. - Аз вече не съм кротката мишка от по-рано, скъпи, затова настоявам за отговор. Сега.
Шейд изруга и започна да крачи по диагонал из стаята, заровил пръсти в косата си. Руна се отвърна, за да му даде време да се успокои, защото той изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се взриви.
Тя започна да разглежда безкрайната редица от камшици, пръчки и белезници по стената. На етажерките стояха редици от флакони и бутилки, ръкавици, маски и дори напълно безопасни на вид пера. Боже, колко ли жени беше водил тук преди нея? И какво беше правил с тях?
- Шейд, принуждаваш ли ги? - Руна толкова се боеше да чуе отговора му, че от страх започна да й се гади.
- Не! - и той се обърна към нея с толкова гневни очи, че тя отстъпи. - Разбира се, че не! Предпочитам жени, които сами го искат. И на които това е необходимо.
- В какъв смисъл необходимо?
Той отново започна да мери стаята с дълги крачки.
- Помниш ли нашия първи път в твоето кафене? Когато казах, че го усещам в теб?
При споменаването на онова, което направиха в пресечката отзад, тя се изчерви.
- Това беше секс. Не мога да си представя, че някой ще иска да го набият преди това.
Глава 11