- Готов съм да се обзаложа на живота си.
Кайнан се размърда в опит да се намести по-удобно.
- Защо тогава?
- Защо я ухапах ли? И се опитах да й сваля ципа?
От спомена за това Кай едва не повърна.
- Да - прошепна той.
- Тя се нахвърли върху мен, Кай. Аз все още не бях на себе си след схватката и се побърквах от глад. Нищо не съобразявах - исках само да ям. За нещастие, инкубите винаги чукат жените, от които се хранят.
Страхотно! Ама, че работа! Той имаше нужда да се осъзнае и да пусне една вода, а когато се върна, откри Рейт пред входната врата.
- Ами, човече, беше готино, но трябва да тръгвам. Трябва да проследя Роуг и да се нахраня.
„Аз бях гладен“ - така говореше Рейт и за Лори, когато я беше ухапал. Той беше забил огромните си зъби в нежната млечнобяла кожа на гърлото й и тя отметна глава назад така, сякаш изпитваше огромна наслада.
По дяволите всичко! Кайнан се насочи към дивана и в пристъп на глупава пиянска ярост помете всичко от масичката за кафе. Пакетите с чипс и бутилките се разлетяха из цялата стая. Едната от тях успя да се изтъркаля до шкафа под телевизора и спря там. Малко по-спокоен Кай се стовари по гръб на дивана и вдигна крака върху празната масичка.
Всичко се беше объркало. Не трябваше да се напива. Не трябваше да го прави, защото всеки път започваше да мисли за Лори. Случваше се да си спомни и щастливите им времена. Например как понякога по цял ден се търкаляха в постелята, как правеха любов и как строяха планове за бъдещето. Как щяха да си вземат отпуск и какви деца искаха да имат. Ала имаше моменти, в които си я спомняше в обя- тията на Рейт. Когато той пиеше от кръвта й.
Интересно, какво ли е усещала? Дали се е страхувала за живота си? Или е получавала удоволствие от случващото се? А може би се е надявала Кайнан да я спаси? Или е очаквала демонът да я изчука пред очите на мъжа й?
Изведнъж му се прииска да закрещи с всичка сила, за да може Лори да го чуе. Където и да се намира. Тя си беше отишла, оставяйки му десетки въпроси и една безкрайна ненавист. Кайнан не беше чак толкова пиян, за да не разбира, че му трябва помощ. Иначе депресията щеше го погълне като плаващи пясъци.
- Рейт, ухапи ме! - изтърси той. Беше изпаднал в нещо като черна дупка.
Ръката на Рейт спря, преди да хване дръжката на вратата.
-Я стига, Кай! Мислех, че ще измислиш нещо по-умно.
- Не смятам да остроумнича. Просто искам да пиеш от мен. - Това можеше да мине за признание в реалити шоу: „Случка от живота ти, която не би разказал никому“.
Едната му руса вежда учудено се повдигна.
- Колко вля в себе си от това?
- Не преживявай, съобразявам нормално. - Така говореха само много пияните хора. Рейт се усмихна.
- Не ми пука за логиката ти. Попитах, защото алкохолът в кръвта ти ще ми подейства много силно.
- Случвало ли ти се е мислите ти да се въртят около едно и също нещо безкрайно дълго време?
Рейт се замисли за минута и после повдигна рамене.
-Не!
Лъжа. Явно беше, че обича братята си, колкото и яростно да го отричаше.
-Хайде, давай!
Рейт се отмести от вратата. Той се намръщи подозрително, сякаш очакваше всеки момент да попадне в капана на Кайнан.
- Защо го искаш?
- Любопитно ми е.
- Лъжеш. Ти от години унищожаваш такива като мен, а сега сам се предлагаш за храна? И защо точно на мен? Намери си хубава вампирка и се изчукай с нея. Нека тя те ухапе.
- Вече никому нямам вяра.
- Не се доверявай и на мен - посъветва го Рейт.
- Зная. Но ти няма да ме убиеш. Болницата означава пре- калено много за теб, а аз съм отличен лекар. Не можеш да си позволиш да ме загубиш.
- Ти си пълен глупак, ако си мислиш, че ми пука за някого. Или за нещо.
- Както кажеш - и Кайнан кръстоса крака. - Ще хапеш ли, или няма?
- Първо ми кажи защо го искаш.
- Аз ти предлагам безплатна порция храна, а ти си вдигаш цената? Що за вампир си тогава? - Рейт не мръдна от мястото си. Той просто мълчеше. Кайнан забели очи към тавана. - Е, добре де! Имам 40 градусов алкохол в кръвта. Също като уискито. Искаш го, нали? И го знаеш.
Очите на Рейт странно заблестяха. Да, той много искаше да го опита, но не можеше да остави въпроса си без отговор.
- Кажи ми.
- Да ти го начукам!
- Не си по моя вкус.
Кай въздъхна.
- Чувал съм, че рядко се храниш от жени.
- От смъртни жени. Предпочитам жени демони и мъже смъртни.
- Защо мъже?
- Защото на тях не се надървям.
- Какво облекчение.
- Това е само в случай че се съглася да пия от теб. А аз все още не съм се съгласил. Освен ако не ми кажеш, защо го искаш.
- Защото искам да разбера какво е чувствала жена ми, когато си се впил в гърлото й, дявол да го вземе! - извика Кайнан, като успя да се изненада сам от пристъпа си на неочакван гняв.