Отпред блещукаше Хароугейт и тя решително се насочи натам. Опита се да си придаде уверен вид, че знае какво прави и че е свой човек в болницата. За нейна изненада беше настигната от лаборанта, който й беше взел кръв за предишния анализ.
- Вече си тръгваш? - попита Франк. - И моята смяна свърши. Ще се възползвам от портала заедно с теб.
- Руна! - дочу се вик от фоайето. Шейд. Гласът му звучеше приглушено, но напълно отчетливо. Сърцето й пропусна удар. Трябваше да побърза и да се възползва от помощта на Франк.
-Да. Страхотно. Благодаря ти!
Двамата стъпиха под арката портала и веднага се озоваха в пълна тъмнина. Единствено картите по стените просветваха слабо. Стори й се, че лаборантът очаква да направи нещо. Руна чуваше гръмкото туптене на сърцето си, докато нервно се опитваше да съобрази как да извика картата на Съединените щати, която миналия път използва Шейд.
- Не търсиш ли това? - попита Франк и почука с върха на пръста си по странен на вид участък, който веднага се увеличи. Появиха се познатите очертания и той посегна към надписа Ню Йорк.
- Не, аз исках... - тя спря. Не трябваше да съобщава на сътрудниците на болницата, че отива във Вашингтон, в секретното военно подразделение. - Да, това ще свърши работа. Благодаря.
- Тогава Ню Йорк. Кой гейт?
Руна нямаше представа. Тя се вгледа в картата и се опита да намери точката, която беше по-близо до дома й. Имаше две такива. Тя се докосна до едната от тях и в следващия миг се озова под дърветата в тъмния парк. Достраша я, че щеше да се наложи да прекосява парка сама през нощта, но затова пък беше много по-безопасно от болницата и демоните, които възнамеряваха да я убият. В случай на нужда можеше дори да се преобрази. И сред най-отявлените негодни смъртни щеше да се чувства много по-спокойно, откол- кото...
Смъртни ли? Франк беше смъртен. А смъртните не можеха да използват Хароугейт. Значи, това изобщо не беше Франк. 0, боже! По гърба й се плъзна тръпка, но тя с усилие успя да съхрани неутралното изражение върху лицето си. Дори дишането й не се промени.
- Много благодаря - вежливо проговори тя и стъпи на тревата. Усети коленете си да треперят, но успя да направи една крачка. А после и още една. И още... Засега всичко беше наред... Зад гърба й се дочу ниско, заплашително ръмжене и Руна се обърна, задъхана от ужас. Демонът под арката изглеждаше така, сякаш беше овъглен от пламъци. Цялата му фигура беше изкривена по някакъв много странен начин. И съществото излъчваше ненавист.
Роуг.
Викът замря в гърлото й, когато той протегна към нея обезобразената си, приличаща на обгорели кокали ръка.
- Дребна твар! Ще те одера жива за това, което стори на Шериен!
Руна се затича напред толкова бързо, сякаш полетя. Спъна се веднъж, но не успя да падне. Върху лицето си усети въздушно течение и чу плясъка на крила секунди преди да види демона, който с глухо тупване се приземи пред нея. Той се усмихваше, оголил огромните си, остри като на акула зъби. Червените му очи я пронизваха, изпълнени с ненавист.
Тя беше безпомощна срещу него в сегашното си състояние, но преобразяването криеше рискове - за няколко секунди тя щеше да остане съвсем беззащитна. Трябваше по някакъв начин да спечели време. Затова замахна и стовари юмрука си в покрития му с люспи корем, а после го изрита с всичка сила в слабините - благодарение на Ерик и неговите уроци по самоотбрана.
Роуг изрева и изплю към нея някаква гадост, която я изгори, щом попадна върху врата и ръката й, но тя се втурна надясно към онази част на парка, която познаваше добре. Дърветата тук бяха гъсти и щяха да затруднят движението на по-едър летящ демон.
Дробовете й горяха от недостига на кислород, но тя не спря, докато болката в хълбока й не стана непоносима, а краката й не се подкосиха. По периметъра на парка имаше дълъг ров, и Руна, без да се замисля, скочи в него. Щом се озова на дъното му, тя се съсредоточи и се преобрази.
Кожата й се разтегна, костите й запукаха и тя мигновено усети мощен прилив на сила. После бързо се шмугна зад близките храсти и се вслуша в пукането на сухите клоните и шума на листата. Роуг се приближаваше. Той се появи иззад дърветата в нова форма, която беше много по-страшна от обезобразеното от огъня му тяло. Защото беше в облика на Шейд.
- Руна? Аз съм. В безопасност си.
Само че тя не беше чак такава глупачка. Ако Роуг смяташе, че тя ще се хвърли към Шейд веднага, щом той я повика като дресирано куче, то определено го очакваше изненада. Защото безкрайно се заблуждаваше. Тя не мръдна от мястото си, изчаквайки го да се приближи. Роуг огледа още веднъж поляната и изведнъж се втренчи право в нея.