- Не, не е ясно.
- Не спори... - пръстите на найтлиша се вкопчиха в рамото му. Шейд се обърна и с размах заби юмрука си в грозното му лице, преди да извика: - Руна, бягай!
Разбира се, тя направи точно обратното - нахвърли се върху семинуса и успя да го изненада, докато той се опиташе да помогне на колегата си. Шейд беше успял да забрави колко беше добра тя в схватките, но сега не беше моментът да й се любува. Той години наред беше тренирал заедно с Рейт, но найтлишът беше по-висок и по-силен, и докато Шейд го повали и обездвижи, изминаха скъпоценни минути. Той го удари два пъти в корема, след което се хвърли на земята, претърколи се и го подкоси с един добре премерен удар зад коленете. Демонът отхвърча в канавката. Шейд скочи и бързо стовари длан в носа на семинуса. Кога- то демонът отстъпи, прикрил лицето си с ръка, Шейд хвана Руна за ръката и двамата се втурнаха към Хароугейт. Щом влязоха вътре, Шейд визуализира карта и избра Коста Рика. Двамата успешно излязоха от портала и се затичаха към пещерата. Щом стигнаха, Шейд отключи вратата и бързо издърпа Руна вътре.
- Проклятие! - изруга той, когато каменната врата зад гърбовете им се затвори. - Яката съм загазил. - На всичкото отгоре беше гол. Преди това нямаше да му направи впечатление, но сега реши, че Руна нямаше да оцени този факт по достойнство. А и трябваше да прикрие онези части от тялото си, които вече бяха станали прозрачни. Затова се насочи към спалнята, докато тя му дишаше във врата.
- Какво беше това? - попита тя.
Той й подхвърли халата.
- Кое по точно?
- Всичко - отговори тя, докато го обличаше. - Но повече ме интересува дали могат да ни открият.
- Могат да ни проследят чрез портала - обясни Шейд докато си навличаше дънките. - Но когато излязат от него, няма да бъде толкова лесно да открият бърлогата ми. Дори и да разберат къде сме, ще им бъде трудно да проникнат вътре. Пещерата си остава най-доброто скривалище, в случай че Роуг не знае за нея. И следователно не може да им даде местонахождението й.
- Кои бяха тези? Демони полицаи?
- Нещо такова - смота думите той, докато ровеше в шкафа и търсеше потник и ръкавици.
- А съдът?
По дяволите, къде бяха изчезнали всичките му ръкавици?
- Шейд?
Той изруга и се насочи към скрина. И там не намери ръкавици.
- Това са демоните, които извършват правосъдието по нашите закони. Ейдолон едно време е бил на такава длъжност, така че горе-долу зная какво мога да очаквам. В крайна сметка те ще открият истината, но аз нямам време да чакам в килията.
Руна се намръщи.
- Ти там... ще... се измъчваш ли без мен?
Шейд поклати глава в отрицание.
- Килиите са построени така, че напълно да задоволяват нуждите на затворника в съответствие с неговия вид. Вампирите например, по време на пребиваването си там не изпитват глад; инкубите не се нуждаят от секс... все неща в този дух. - Разумните и предвидливи служители на правосъдието се бяха погрижили за всичко. - Ти вярваш ли, че не съм го направил?
- Че не си убил Люк ли? - и Руна поклати глава - Сигурна съм, че не си виновен. Почти през цялото време беше до мен в болницата.
- Вероятно е работа на Роуг - каза Шейд и разтри основата на носа си. За зараждащата се болка в главата му нямаше лек. В слепоочията му нарастваше отвратителна пулса - ция. - Той го е убил, приел облика ми, а после ме е предал на съвета. Става все по-нагъл.
Шейд взе сателитния телефон, излезе от пещерата, за да хване по-добър сигнал, и набра номера на Ейдолон, който отговори след втория сигнал.
-Шейд?
-Да.
-Добре ли си? В безопасност ли си?
- Засега - да. След мен са двама Карцерис.
-Зная. И ти само си утежнил ситуацията, когато си избягал.
- Не мога да изоставя Руна. Или двамата с Рейт вече успяхте да се погрижихте за Роуг?
- Мерзавецът ни се изплъзна. Изглежда, че е ограбил хранилището ни с лекарства в болницата.
Шейд изруга. Роуг можеше да открадне нещо наистина опасно.
- Трябва по-сериозно да се заема с издирването му. И мисля, че трябва да скриеш Тейла.
- Вече го направих. Изпратих я в щаба на Егида. Когато е необходимо да се видим, Кайнан ще я съпровожда до болницата. Как е Руна?
Тя беше излязла заедно с него и сега, кръстосала ръце, стоеше мълчаливо и спокойно. Само огънят, който пламтеше в очите й, показваше, че всъщност е много далеч от спокойствието. Шейд реши, че тя все още му беше ядосана заради думите, чути от нея в болницата.
- Тя е добре.
- Наистина ли? - Ейдолон изведнъж започна да шепне и Шейд трябваше да се напрегне, за да го чуе. - С теб става нещо. Рейт го преживява тежко и аз едва успявам да го удържа.