Очите й се затвориха и Вишъс се разтревожи, че може би е за последен път, а какво бе сторил той за нея? Само дето не й се беше разкрещял, защото му беше задала въпрос. Чувствайки се като истински задник, той се приведе напред.
— Дръж се, Пейн. Ще дойде някой, който ще ти помогне, но трябва да издържиш дотогава.
Клепачите на близначката му се повдигнаха и тя го погледна, неспособна да помръдне глава.
— Твърде много стоварих на плещите ти.
— Не се тревожи за мен.
— Винаги само това съм правила.
Ви отново се намръщи. Очевидно това, че са брат и сестра, беше новост единствено за него и нямаше как да не се зачуди откъде, по дяволите, тя бе научила за него. И какво точно знаеше.
Мамка му, още една причина да му се искаше да си пада по конвенционалния секс.
— Толкова си сигурен в този лечител, когото търсите — промълви тя.
Как ли пък не. Единственото, в което бе сигурен, беше, че ако копелето я убие, тази нощ щеше да има две погребения… при положение че от човека останеше нещо, което да бъде погребано.
— Вишъс?
— Моята шелан му има доверие.
Очите на Пейн се повдигнаха и си останаха така. Тавана ли гледаше, зачуди се той. Операционната лампа, която висеше над нея? Нещо, което той не можеше да види?
Най-сетне тя каза:
— Попитай ме колко дълго изпълнявах волята на майка ни.
— Сигурна ли си, че имаш сили за това? — погледът, който му отправи, беше почти свиреп, и Вишъс едва не се усмихна. — Колко дълго?
— Коя година е тук? — той й отговори и очите й се разшириха. — Нима? В такъв случай — стотици години. Бях пленена от нашата мамен в продължение на стотици години.
Вишъс усети как връхчетата на кучешките му зъби изтръпват от ярост. Тази тяхна майка… трябваше да се досети, че що-годе мирните отношения, установили се между тях, няма да траят дълго.
— Сега вече си свободна.
— Нима? — Пейн сведе поглед към краката си. — Не мога да сменя един затвор с друг.
— Няма да се наложи.
Леденобелият й поглед стана пронизващ.
— Не мога да живея по този начин. Разбираш ли какво искам да кажа?
Вътрешностите му се смразиха.
— Слушай, ще ти доведа онзи лекар и…
— Вишъс — дрезгаво каза тя. — Кълна се, че бих го направила, стига да бях в състояние, ала не съм, а няма към кого другиго да се обърна. Разбираш ли ме?
Когато срещна погледа й, Вишъс усети, че му идва да се разкрещи; стомахът му се сви на топка, пот обля челото му. Той беше убиец — такъв беше роден и като такъв беше обучен, но и през ум не му бе минавало да използва тези умения върху собствената си плът и кръв. Е, ако се изключеше майка му, разбира се. И може би баща му, но той така или иначе беше хвърлил топа.
Добре, поправка — не му беше минавало през ума да ги използва върху сестра си.
— Вишъс. Раз…
— Да — той сведе поглед към прокълнатата си ръка и сви пръсти. — Разбирам.
Вътре в него, в най-дълбоката му същност, нещо трепна. Беше усещане, което бе познавал през почти целия си живот… и едновременно с това — огромен шок. Не го беше изпитвал, откакто Бъч и Джейн се бяха появили в неговия живот и завръщането му сега беше… ами още една порция гадост, която му се сервираше.
В миналото това чувство сериозно го бе изкарало от релсите и го бе запратило в света на неконвенционалния секс и цял куп опасни крайности. При това — със свръхзвукова скорост.
Гласът на Пейн беше изтънял.
— Е, какво ще бъде?
По дяволите, та той едва-що я бе срещнал.
— Да — Вишъс напрегна мускулите на смъртоносната си ръка. — Ще се погрижа за теб. Ако се стигне дотам.
Докато Пейн се взираше нагоре от килията на вкамененото си тяло, единственото, което можеше да види, бе острия профил на близнака си. Ненавиждаше се заради положението, в което го поставяше. Беше прекарала времето, откакто бе дошла тук, мъчейки се да открие друг път, друг начин, друга… възможност.
Ала онова, от което се нуждаеше, не бе нещо, което би могла да поиска от някой непознат. От друга страна, самият той беше непознат.
— Благодаря ти — изрече на глас. — Братко мой.
Вишъс кимна веднъж и продължи да се взира право напред. На живо той беше много повече от сбора на огромното си тяло и чертите на лицето си. Преди да бъде пленена от тяхната мамен, Пейн дълго го бе наблюдавала в кристалните купи с вода за предсказания на Избраниците. Беше го познала в мига, в който образът му се появи в плитката вода — достатъчно бе да го погледне, за да види себе си.
Какъв живот бе водил само. Първо, военният лагер и бруталността на баща им… а сега — това.