— Добър вечер — обади се той от мрака с нисък глас.
— Кой е там? — повика тя.
«Това е моментът», помисли си Кор и пристъпи в светлината.
— Не сме сами — рязко прошепна Троу.
Кор се закова на място и присви очи при вида на седмината лесъри, които в този миг се появиха в другия край на уличката. Действително. Изобщо не бяха сами.
По-късно Кор щеше да е убеден, че единствената причина да успее да залови жената бе появата на тези лесъри. Приближаването на врага привлече погледа й… и вниманието й. Ала преди тя да успее да се дематериализира в друга позиция, Кор беше отгоре й.
Въпреки лудешкото биене на сърцето му, жаждата за мъст му помогна да се съсредоточи достатъчно, за да може да разпръсне молекулите си тъкмо в мига, в който тя се обърна, за да посрещне редицата убийци. Халката на белезниците щракна около китката й и когато тя се завъртя, необузданата ярост върху лицето й му напомни как бе изпепелила баща му.
Спаси го изстрелът на един от лесърите.
Гърмът не беше силен, но резултатът от него беше забележително благоприятен за Кор — тъкмо когато тя вдигаше свободната си ръка, за да я сложи върху него, кракът й се подкоси и тя политна към земята. Куршумът очевидно бе засегнал нещо важно и именно в този миг на слабост Кор я надви. Имаше един-единствен шанс да надделее над нея — не се ли възползваше от него, можеше и да не си тръгне жив оттук.
Начаса сложи втората халка на белезниците около другата й китка, а след това сграбчи плитката й и я уви около врата й, затягайки я толкова силно, че спря дъха й в същия миг, в който войниците му се втурнаха напред с извадени оръжия.
О, как се съпротивляваше тя само! Толкова смела. Така силна.
Макар да бе просто жена… всъщност беше много повече от това. Почти не му отстъпваше по сила, а имаше и други преимущества. Дори заловена и на ръба на задушаването, бледите й очи се впиха в неговите с настойчивост, която на Кор му се стори, че е в състояние да проникне в ума му и да завладее мислите му.
Само че той не можеше да бъде сплашен по този начин. По-надолу по уличката отекна звук от битка, а той задържа диамантения поглед на убийцата на баща си, докато ръцете му стягаха примката около шията й все по-силно и по-силно.
Борейки се за въздух, тя се гърчеше, а устните й се движеха.
Кор наведе глава, за да чуе какво се опитва да…
— … Защо…?
Кор се дръпна рязко в същия миг, в който тя най-сетне се предаде и поразителните й очи се затвориха.
Прескъпа Скрайб Върджин, та тя дори не знаеше кой е той.
51.
Ставаше ли дума за мъжки убежища, Ви открай време смяташе, че билярдната зала в имението на Братството притежава абсолютно всичко необходимо. Гигантски телевизор със съраунд саунд. Дивани толкова меки, че спокойно можеха да минат за легла. Камина, която топлеше и създаваше романтична атмосфера с червената жарава. Бар, зареден с всевъзможни питиета, газирани напитки, чай, кафе, бира, всичко, за което можеше да се сети човек.
Както и билярдна маса, разбира се.
Единственото «лошо» нещо всъщност изобщо не беше лошо — машината за пуканки беше скорошна придобивка… и то адски странна. Рейдж обичаше да си играе с проклетото нещо, но всеки път, когато го стореше, Фриц го хващаха нервите и искаше да се включи. Така или иначе, машината беше готина.
Докато чакаше да дойде неговият ред, Вишъс взе парче син тебешир и натърка върха на щеката си. От другата страна на зеленото сукно Бъч се наведе и се прицели, докато от уредбата ехтеше «Астън Мартин Мюзик» на Рик Рос.
— Седма в ъгъла — каза ченгето.
— Ще успееш, нали? — Ви върна парчето тебешир на мястото му и поклати глава, когато от масата се разнесе звук от удар, търкаляне и трополене. — Копеле.
Бъч го погледна тържествуващо.
— Просто си ме бива. Съжалявам, загубеняко.
Той отпи от чашата си с «Лагавулин» и мина от другата страна на масата. Докато преценяваше разположението на топките, самодоволната усмивка не слизаше от лицето му, разкривайки нащърбения му зъб.
Ви го беше държал под око. След като бяха прекарали часове наред заедно, те се бяха разделили някак неловко и си бяха взели душ поотделно. За щастие, топлата вода сякаш бе оправила всичко и когато отново се срещнаха в кухнята на Дупката, нещата между тях бяха както обикновено.
И си бяха останали така.
Не че Ви не го човъркаше изкушението да попита ченгето дали всичко е наред. На всеки пет минути. Имаше чувството, че са се били заедно и сега са им останали строшени кости и избледняващи синини. Но Ви се носеше по течението… което в случая означаваше, че най-добрият му приятел го смазва на билярд.