— Здравей, Ви… Как…
Вишъс дойде още по-близо, така че телата им се допряха, и обви ръце около кръста й. След това, прегърнал я по този собственически начин, бавно я наведе назад, докато тя бе принудена да го улови за раменете, а косата падна от лицето й.
Джейн ахна, а Ви изрече точно онова, което мислеше:
— Липсваше ми.
С тези думи сложи устни върху нейните и я зацелува като за световно; едната му ръка се плъзна по ханша й, докато той я целуваше ли, целуваше…
Смътно усети, че цялата стая притихна и че всички се взират в него и неговата шелан. Ала нямаше значение. Това бе, което той искаше и щеше да го направи пред всички… както и пред кучето на краля, както се оказа.
Защото в този миг Рот и Бет се появиха откъм фоайето.
Докато Вишъс изправяше бавно своята шелан, започнаха подсвиркванията и одобрителните възгласи, а някой хвърли шепа пуканки във въздуха, сякаш бяха конфети.
— Да си дойдем на думата! — каза Холивуд и хвърли още една шепа пуканки.
Вишъс се прокашля.
— Искам да направя съобщение.
Така. Добре де, върху тях може и да бяха приковани цял куп очи, обаче той нямаше да се поддаде на порива да се откаже и да си замълчи.
Притискайки зачервената и смутена Джейн до себе си, Ви заяви на всеослушание:
— Ще се обвържем. Както си му е редът. Очаквам всички да присъствате и… Ами, това е.
Мъртвешка тишина.
А после Рот пусна повода на Джордж и заръкопляска. Силно и бавно.
— Крайно. Време. Беше.
Миг по-късно братята и техните шелани, както и всички гости, последваха примера му, а после воините подхванаха напев, от който покривът едва не подскочи — така силно ехтяха гласовете им във въздуха.
Ви погледна към Джейн и видя, че тя сияеше. Буквално сияеше.
— Може би първо трябваше да те попитам? — промълви той.
— Не — тя го целуна. — Така беше съвършено.
Вишъс се разсмя. Човече, ако това беше да допускаш другите близо до себе си, щеше да захвърли сдържаността си без да му мисли — братята му го подкрепяха, Джейн беше щастлива и… е, добре, можеше да мине и без пуканките в косата си, ама все тая.
Няколко минути по-късно Фриц донесе чаши за шампанско и много скоро в стаята се разнесоха подобни на изстрели звуци, когато навсякъде се разхвърчаха тапи от шампанско, а събралите се вампири заговориха още по-високо.
Докато някой тикваше чаша с шампанско в ръката му, той прошепна в ухото на Джейн:
— Шампанското ме възбужда.
— Нима?…
Той плъзна ръка по ханша й… и по-надолу… и я притисна към ерекцията, която бе получил изведнъж.
— Някога запознавала ли си се с банята в коридора?
— Мисля, че бяхме официално представ… Вишъс!
Той престана да я хапе лекичко по шията, ала бедрата му продължиха да се търкат в нейните. Което беше малко непристойно, но не и нещо, което останалите двойки не бяха правили в един или друг момент.
— Да? — провлачи Ви, а когато Джейн не можа да му отговори, като че беше останала без думи, той засмука долната й устна и изръмжа: — Ако не си забравила, обсъждахме банята. Мислех си, че може би няма да е лошо отново да ви представя един на друг. Не съм сигурен дали го знаеш, ала плотът на мивката направо те вика.
— А умивалниците са сред местата, където се справяш най-добре.
Ви прокара един от кучешките си зъби по шията й.
— Така си е.
Ерекцията му запулсира и той улови ръката на своята шелан…
В този миг големият часовник в ъгъла се събуди и отброи четири ниски удара. Което накара Вишъс да се поотдръпне и да погледне ръчния си часовник, макар да не беше необходимо… защото този в ъгъла от двеста години отмерваше времето съвършено точно.
Четири часът? Къде, по дяволите, беше Пейн?
Обзе го неудържимо желание да отиде в «Комодор» и да я върне у дома, но си напомни, че макар зората да наближаваше, тя разполагаше още с около час. А като се имаше предвид какво се канят да направят двамата с Джейн, не можеше да я вини, че иска да се възползва максимално от времето си със своя мъж… дори и ако категорично отказваше да мисли за това.
— Всичко наред ли е? — попита Джейн.
Връщайки се към онова, което беше прекъснал, Ви наведе глава към нея.
— Ще бъде, когато те покача на онзи плот.
Двамата с Джейн останаха в тоалетната в продължение на четирийсет и пет минути. Когато излязоха, другите все още бяха в билярдната. Музиката беше усилена до дупка и «Аз не съм човешко същество» на Лил Уейн отекваше до тавана на фоайето. Догени сновяха насам-натам, понесли малки префърцунени хапки върху сребърни подноси, а Рейдж ръсеше шеги, заобиколен от цял кръг смеещи се слушатели.