Както повечето войници, и той беше чувал мълвата за това как Блъдлетър заповядал да притиснат сина му към земята, за да го татуират… а след това и кастрират. Разказваше се, че раната била частична… че по някакъв магически начин Вишъс успял да прогори въжетата, с които бил вързан, и избягал в нощта, преди касапите да довършат работата си.
Кор погледна към оковите, които бяха паднали от китките на жената… изгорени.
След това вдигна собствените си ръце и се загледа в плътта си. Тя никога не бе сияла.
— Каза ми, че съм бил роден от жена, която посещавал, за да пие кръв. Каза ми… че тя не ме искала заради моята… — Кор докосна обезобразената си горна устна, без да довърши. — Той ме взел със себе си и… ме научил да се бия. Заедно с него.
Кор смътно си даваше сметка, че говори задавено, но не го беше грижа. Имаше чувството, че надзърта в огледало и вижда свое отражение, което не познаваше.
— Каза ми, че съм негов син… и ме призна за такъв. След смъртта му аз поех неговата роля, както правят синовете.
Жената го изгледа изпитателно и поклати глава.
— А аз ти казвам, че те е излъгал. Погледни ме в очите и виж, че говоря истината, която е трябвало да научиш много отдавна — гласът й се понижи до шепот. — Прекрасно знам какво е да бъдеш предаден от най-близките си. Познавам болката, която изпитваш сега. Не е справедливо да носиш този товар върху плещите си. Ала не допускай да бъдеш тласнат към отмъщение заради една лъжа, умолявам те. Защото ще бъда принудена да те убия… а ако не успея, близнакът ми ще те открие заедно с братята и ще те накара да се молиш за собствената си смърт.
Кор потърси дълбоко в себе си и откри нещо, което презираше, но което не можеше да пренебрегне. Нямаше никакъв спомен за кучката, която го беше родила, ала твърде добре знаеше историята за това как го бе изхвърлила от родилната стая заради грозотата му. Беше искал някой да го обяви за свой. И Блъдлетър бе сторил именно това — физическият дефект на Кор нямаше никакво значение за него; интересуваха го единствено качествата, които той имаше в изобилие. Бързина, издръжливост, пъргавина, сила… и смъртоносна концентрация.
Все неща, които Кор вярваше, че е наследил от него.
— Той ми даде име — чу се да казва. — Майка ми отказала. Ала Блъдлетър ми даде име.
— Толкова съжалявам.
Колкото и да бе странно, Кор усети, че й вярва. Доскоро готова да се бие до смърт, сега тя изглеждаше натъжена.
Кор се отдалечи от нея и закрачи напред-назад. Ако не беше син на Блъдлетър, кой беше тогава? И дали все още щеше да предвожда войниците си? Дали те отново щяха да го последват в битка?
— Поглеждам към бъдещето… и не виждам нищо — промълви.
— И това чувство ми е познато.
Кор спря и се обърна към нея. Беше скръстила ръце пред гърдите си, но гледаше не към него, а към стената насреща си, а по лицето й бе изписана същата празнота, която той усещаше в гърдите си.
Изпъна рамене и каза:
— Нямам никакви сметки за уреждане с теб. В действията си, насочени към моя… — той поспря за миг — към Блъдлетър… си била тласната от свои основателни причини.
Всъщност, съвсем същата кръвна вярност и желание за мъст, която го бе подтиквала да я издирва през всички тези години.
Като истински воин, тя се поклони ниско, приемайки неговото отстъпление и уреждането на нещата между тях.
— Свободна ли съм да си вървя?
— Да… но слънцето вече изгря — когато тя погледна към леглата наоколо, сякаш си представяше мъжете, които я бяха желали, Кор добави: — Нищо лошо няма да те сполети. Аз съм техният водач и… — е, всъщност беше техният водач. В минало време. — За твоя сигурност ще прекараме деня на горния етаж. Върху масата отсреща ще намериш храна и нещо за пиене.
Кор направи тези отстъпки по отношение на благоприличието и осигуряването на удобствата й, не защото изпитваше някаква особена почит към положението й на Избраница. Не, у тази жена… имаше нещо, което той уважаваше. Ако съществуваше някой, който би могъл да разбере колко е важна разплатата с онези, опетнили семейството, това бе той. А Блъдлетър беше увредил безвъзвратно нейния брат.
— Щом се спусне нощта — продължи той, — ще те изведем оттук със завързани очи, тъй като не бива да узнаеш къде сме отседнали. Но ще бъдеш освободена напълно невредима.
След това й обърна гръб и отиде до единственото едноетажно легло. Чувстваше се като глупак, но въпреки това опъна грубото одеяло. Нямаше възглавница, така че той се наведе и вдигна купчина изпрани ризи.
— Това е моето легло… можеш да го използваш, за да си починеш. А ако се боиш за безопасността или целомъдрието си — от двете му страни има по един пистолет. Ала не се тревожи. Ще видиш, че ще посрещнеш залеза в пълна безопасност.