Не й се закле в честта си, защото нямаше такава. И не погледна назад, докато поемаше по стълбите.
— Как се казваш? — попита тя.
— Нима вече не го знаеш, Избранице?
— Не знам всичко.
— Е, да — той сложи ръка върху грубия парапет. — Нито пък аз. Лек ден, Избранице.
Докато се изкачваше по стълбите, Кор имаше чувството, че откакто бе свалил топлото, безжизнено тяло на жената в мазето, е остарял с векове.
Когато отвори здравата дървена врата, нямаше никаква представа какво го очаква от другата страна. След съобщението, което щеше да направи, войниците му като нищо можеха да решат да се отрекат от него…
Те всички бяха там, застанали в полукръг, Троу и Зайфър — в двата му края. В ръцете си държаха оръжия, а лицата им бяха погребално мрачни… и до един го чакаха да каже нещо.
Кор затвори вратата и се облегна на нея. Не беше страхливец и нямаше намерение да бяга нито от тях, нито от случилото се в мазето; не виждаше смисъл и да се опитва да смекчи онова, което бе научил, с внимателно подбрани думи и паузи.
— Жената говори истината. Не съм кръвен син на онзи, когото смятах за свой баща. Е, какво ще кажете?
Те не пророниха нито дума. Не се спогледаха. Не се поколебаха. Като един коленичиха на пода и сведоха глави. А после Троу заяви:
— Ние сме на твоите заповеди.
При този отговор, Кор се прокашля. И после пак. И още веднъж. А след това рече на Древния език:
— Никой пълководец не е предвождал по-силни плещи, превити с по-голяма лоялност от тези, събрани пред мен сега.
Троу вдигна очи.
— Не на паметта на баща ти служехме през всичките тези години.
Думите му бяха последвани от гръмки възгласи на одобрение… което беше многократно по-добре от който и да било обет, облечен в цветисти фрази. А после камите потънаха дълбоко в пода пред краката му, дръжките им — стиснати от юмруците на войници, които оставаха верни на волята му.
Би спрял дотук, ала дългосрочните му планове изискваха още едно разкритие и допълнително потвърждение.
— Имам по-важна цел от това да се бием успоредно с Братството — той понижи глас, така че жената в подземието да не може да чуе нищо. — Амбициите ми биха означавали сигурна смърт за нас, ако бъдат разкрити от някого. Разбирате ли какво ви казвам?
— Кралят — прошепна някой.
— Да — Кор ги погледна в очите един по един. — Кралят.
Никой от тях не извърна поглед, нито се изправи. Те бяха едно цяло, солидна маса мускули, сила и смъртоносна решителност.
— Ако това променя нещата за когото и да било от вас — настоя Кор, — ще ми кажете сега и ще си отидете със спускането на нощта, за да не се върнете никога вече, под страх от смъртно наказание.
Троу развали строя, като наведе глава, но това бе всичко. Не се изправи и не се отдалечи. Не го стори и никой друг.
— Добре — заяви Кор.
— Ами жената? — попита Зайфър с мрачна усмивка.
Кор поклати глава.
— Абсолютно не. Не е заслужила никакво наказание.
Веждите на другия вампир подскочиха.
— Чудесно. Аз мога да го направя така, че и на нея да й е приятно.
О, за бога. Същински ленихан.
— Не. И с пръст няма да я докоснеш. Тя е Избраница — това привлече вниманието им, ала Кор нямаше намерение да стигне по-далеч с разкритията. Досегашните му бяха предостатъчно за една вечер. — Освен това ще спим тук.
— Защо, по дяволите, е нужно това? — Зайфър се изправи и останалите последваха примера му. — След като казваш, че не бива да я докосваме, всички ще се подчиним. Защо…
— Защото такава е волята ми.
За да подсили думите си, Кор седна пред вратата, облягайки гръб в солидното дърво. На бойното поле би доверил живота си на своите воини, но там долу имаше красива, силна жена, а те до един бяха зажаднели за секс кучи синове.
Трябваше да минат през него, за да се доберат до нея.
В края на краищата, той може и да беше копеле, ала все пак имаше някакъв код на честта, а тя заслужаваше защитата му (макар и навярно да не се нуждаеше от нея) заради доброто, което му беше сторила.
Убийството на Блъдлетър?
Оказваше се, че с това тя му бе направила услуга. Защото означаваше, че на Кор няма да му се наложи сам да отнеме живота на лъжливото копеле.
53.
Стиснал волана с всичка сила, Мани не откъсваше очи от пътя пред себе си. Направи рязък завой… и се натъкна точно на онова, което Вишъс му беше описал. Крайно. Време. Беше.