— Да — с тези думи той долепи устни до шията му и започна да го целува. — Винаги.
Блей сложи ръка на тила му и зарови пръсти в меките къдрици в основата на врата му.
— Слава богу.
Познатото усещане за тялото, надвесено над неговото, бе нещо, което не бе изпитвал никога преди, и то му харесваше. Струваше му се правилно. Познаваше всяка извивка на гърдите, хълбоците и бедрата на Сакстън. Знаеше къде да го докосне и къде да го ухапе; знаеше точно как да го погали, как да се завърти и да извие тялото си в дъга, така че да дари Сакстън с разтърсващ оргазъм.
Тъй че, да… навярно не би трябвало да задава подобен въпрос.
Ала Куин… всичко у него сякаш оголваше най-съкровените кътчета в душата му и го правеше неимоверно уязвим. И колкото и добре да се бе научил да я прикрива външно, раната в него оставаше все така дълбока и болезнена, както и в момента, в който беше нанесена… когато му беше станало ясно, че мъжът, когото желае повече от всеки друг, никога няма да бъде с него.
Сакстън се отдръпна назад.
— Куин не знае как да се справи с това, което изпитва към теб.
Блей се изсмя дрезгаво.
— Да не говорим за него.
— Защо не? — Сакстън се пресегна и започна да прокарва палец по долната устна на Блей. — Той е тук с нас, независимо дали говорим за него или не.
За миг Блей се поколеба дали да не излъже, но после се предаде.
— Съжалявам за това.
— Няма нищо… знам в каква ситуация се намирам — Сакстън пъхна свободната си ръка под завивката. — Знам и какво искам.
Блей простена, когато ръката потърка онова, което в миг се превърна в огромна ерекция. Тазът му се повдигна и докато разтваряше крака за Сакстън, той срещна очите на своя любовник и засмука палеца му.
Това беше толкова по-приятно, отколкото да продължи с мислите за Куин, от които имаше чувството, че се вози на едно от онези увеселителни влакчета, които ту поемат нагоре, ту се спускат стремглаво надолу. Това той познаваше и харесваше. С него беше в безопасност. Нямаше да бъде наранен, а и беше открил дълбока сексуална връзка.
Погледът на Сакстън беше едновременно пламенен и сериозен, докато отмяташе завивките от тялото на Блей и развързваше колана на халата си.
Това беше наистина хубаво, помисли си Блей. Правилно…
Когато устните на любовника му откриха ключицата му и бавно поеха надолу, Блей затвори очи… ала докато потъваше в прегръдката на физическите усещания, онова, което видя, не беше Сакстън.
— Почакай. Спри…
Надигна се, повличайки и другия вампир със себе си.
— Всичко е наред — тихо каза Сакстън. — Знам какво изпитваш.
За миг нещо в Блей сякаш се прекърши. Но Сакстън поклати глава и долепи устни до гърдите му.
Те никога не бяха говорили за любов… което го накара да осъзнае, че и в бъдеще няма да го направят, защото Сакстън действително беше наясно със ситуацията: Блей все още беше влюбен в Куин и навярно винаги щеше да бъде.
— Защо? — попита той своя любовник.
— Защото те искам до последния миг, в който мога да те имам.
— Никъде няма да ходя.
Сакстън поклати глава до стегнатия корем, който целуваше.
— Престани да мислиш, Блейлок. И започни да чувстваш.
Докато умелата му уста се спускаше надолу, Блей шумно си пое дъх и реши да последва получения съвет. Защото това беше единственият начин да оцелее.
Нещо му подсказваше, че е само въпрос на време, преди Куин и Лейла да обявят, че възнамеряват да се обвържат. Нямаше представа откъде го знае, но беше сигурен. Двамата се срещаха от седмици. Избраницата беше тук едва предишния ден — Блей беше доловил уханието й и усетил кръвта й в съседната стая.
И въпреки че тази убеденост може би беше просто умствено упражнение, с което да се депресира тотално, Блей имаше чувството, че става въпрос за нещо повече от това. Сякаш мъглата, която обикновено обгръщаше предстоящите дни, месеци и години, бе станала непоносимо рехава и сенките на съдбата му се разкриваха.
Беше единствено въпрос на време.
Господи, то щеше да го убие.
— Радвам се, че си тук — простена.
— Аз също — тъжно отговори любовникът му с устни около неговата ерекция. — Аз също.
59.
На следващата вечер Пейн крачеше напред-назад из имението на Братството: трапезарията, фоайето, билярдната. И обратно. Отново. И отново.
Мъжът й си бе тръгнал този следобед, за да се «погрижи за някои неща». И въпреки че бе отказал да й съобщи какви бяха те, на Пейн страшно й беше харесала палавата усмивчица върху лицето му, докато я завиваше в леглото, което двамата бяха използвали до краен предел… А после беше тръгнал.