Протегна се и го пъхна в немощната й ръка, която почиваше върху гърдите й. Докато обвиваше пръсти около онова, което той й беше дал, Пейн се замисли за всички последици.
И усложнения.
С нисък стон тя се размърда.
Лечителят начаса скочи на крака.
— Искаш да се наместиш ли?
— Косата ми.
— Скубе ли те?
— Не… моля те, разплети косата ми.
Мани замръзна и се взря в лицето на пациентката си. По някаква причина да разплете дебелите кичури на косата й му се струваше съвсем близко до това да я съблече… и я виж ти — либидото му беше страшно навито.
Исусе… беше получил шибана ерекция. Направо под хирургическите дрехи.
«Ето, това е непредсказуемият закон на привличането в действие, тук и сега», помисли си той. Кандис Хансън му бе предложила да му духа, а той бе проявил толкова голям интерес, колкото и към това да се облече в рокля. Ала тази… жена?… го бе помолила да разплете косата й и той само дето не бе задишал тежко. Вампир.
Думата отекна в главата му, изречена с нейния глас и нейния акцент… и онова, което го шокира най-силно, бе липсата му на реакция. Да, ако се замислеше какво означава това, процесорът му започваше да пръска искри — вампирските зъби вече не съществуваха единствено във филмите на ужасите и костюмите за Хелоуин.
И все пак най-странното на ситуацията беше, че изобщо не му се струваше странна.
Това, както и сексуалното привличане, което изпитваше.
— Косата ми — каза пациентката.
— Да… — прошепна Мани. — Ей сега.
Ръцете му не трепереха едва забележимо. Не. Ни най-малко. Те направо се тресяха.
Краят на плитката й беше завързан с парче от най-меката материя, която Мани някога бе докосвал. Не беше памук; не беше коприна… А нещо, което никога преди не бе виждал. Нещо, върху което изкусните му пръсти на хирург се чувстваха груби и неловки, докато се опитваха да развържат възела. А после косата й… мили боже, в сравнение с вълнистата й черна коса платът, с който бе прихваната, бе като коприва.
Сантиметър по сантиметър той раздели трите кичура, едновременно гладки и прилепващи. И понеже беше истинско копеле, единственото, за което можеше да мисли, бе как тя се разпилява по голите му гърди… по корема… по члена му…
— Достатъчно — каза тя.
И още как. Връщайки развратника в себе си обратно в царството на учтивия разговор, той заповяда на ръцете си да спрат. Дори с разплетена едва до половина коса, тя представляваше невероятна гледка. Ако беше красива с вързана коса, сега бе направо сияйна, с тези вълни, разпилели се около кръста й.
— Вплети я вътре — помоли тя, подавайки му картичката с немощната си ръка. — Така никой няма да я открие.
Мани примига и си помисли: «Абсолютно вярно!». Копелето с козята брадичка за нищо на света не би одобрило сестра му да потърси хирурга си, да го докосва…
Или не, не да го докосва, поправи се той. Е, може би съвсем мъничко. Та той искаше да я има. Ъъъ… да я докосва.
«Време е да си затвориш устата, Манело, въпреки че не говориш на глас.»
— Блестящо хрумване — каза. — Толкова си умна.
Това я накара да се усмихне и… мили боже! Кучешките й зъби бяха остри, бели, дълги… и пригодени да се забият в нечие гърло.
Оргазъм опари връхчето на възбудата му… И в този миг по лицето й пробяга гримаса. Мамка му!
— Ъъъ… можеш ли да четеш мисли?
— Когато съм по-силна — да. Но просто миризмата ти току-що стана по-наситена.
Значи го караше да се поти и го знаеше. Само че… май нямаше представа защо, което я правеше още по-възбуждаща. Докато го гледаше, у нея нямаше никаква преструвка.
Разбира се, възможно бе просто да не мисли за него по този начин, понеже той бе човек. Пък и нали току-що бе излязла от операционната, така че не бе като да са на някой екзотичен плаж.
Мани прекъсна поредния си вътрешен диалог и сгъна визитката надве. Хубавото на дългата й коса бе, че му отне само миг, за да скрие парченцето хартия в нея. Когато стигна до края на плитката, той уви нежния плат около него и го завърза на панделка, след което внимателно я положи на леглото до нея.
— Надявам се да използваш картичката — каза. — Наистина.
Печалната й усмивка красноречиво говореше, че шансът да го стори е страшно малък, но нима можеше да се учудва? Контактът между двете раси явно не беше от любимите им практики, в противен случай изразът «кръвна банка» би имал съвсем различно значение.