Но поне имаше номера му.
— Какво ще стане според теб? — попита тя и кимна към краката си.
Очите му проследиха погледа й.
— Не знам. Очевидно при вас много неща са различни… така че всичко е възможно.
— Погледни ме — каза тя. — Моля те.
Мани се усмихна.
— Никога не съм вярвал, че ще го кажа, но… не искам да го направя — Мани се стегна, но въпреки това не можа да вдигне очи към лицето й. — Просто ми обещай нещо.
— Какво желание искаш да ти изпълня?
— Обади ми се, ако имаш възможност.
— Ще го сторя.
Ала всъщност нямаше такова намерение. Не бе сигурен откъде го знае, но го знаеше. Защо тогава искаше да задържи картичката? Нямаше никаква представа.
Мани погледна към вратата и си помисли за Джейн. По дяволите, би трябвало да й се извини лично, задето се бе държал като задник.
— Преди да си тръгнеш, искам да…
— Ще ми се да можех да ти оставя нещо от себе си.
Мани се завъртя рязко и прикова очи в нея.
— Каквото и да е. Искам всичко, което би могла да ми дадеш.
Думите излязоха като дрезгаво ръмжене от устните му и Мани отлично си даваше сметка, че говори за нещо сексуално и че се държи като истински задник.
— Стига да не е нещо материално — тя поклати глава. — То би могло да ти навреди.
Погледът му се плъзна по силното й красиво лице… и се задържа върху устните й.
— Имам една идея.
— Какво би искал? — невинността в очите й спря дъха му. И разпали пожара на либидото му.
Не че то се нуждаеше от допълнително подклаждане.
— На колко години си? — попита рязко.
Може и да беше развратник, но никога не налиташе на непълнолетни. Вярно, тя определено изглеждаше като напълно съзряла жена, ала кой знае как стояха нещата при тяхната раса…
— На триста и пет.
Мани примига. И после пак. И пак. Е, със сигурност беше пълнолетна, помисли си.
— Значи можеш да се омъжиш?
— Да. Само че не съм обвързана с никого.
Значи все пак имаше Бог.
— Тогава вече знам какво искам.
Нея. Гола. Притисната до него. Но щеше да се примири и с далеч по-малко.
— Какво?
— Целувка — той вдигна ръце, сякаш се оправдаваше. — Не е нужно да е страстна или нещо такова. Просто… една целувка.
Тя не отговори и на Мани му се прииска да си срита задника. И най-сериозно се замисли дали да не остави брат й да му дръпне боя, който заслужаваше.
— Покажи ми как — прошепна тя.
— Твоята раса не се ли… целува?
Един бог знаеше какво правят. Но ако легендите бяха верни, сексът беше една голяма част от репертоара.
— О, целуват се. Просто досега не съм… Лошо ли ти е? — тя протегна ръка към него. — Лечителю?
Мани отвори очи… които явно се бяха затворили сами.
— Може ли да те попитам нещо? Била ли си с мъж?
— Никога с човек. Пък и… с никакъв друг мъж.
Възбудата му само дето не се взриви. Което си беше истинска лудост. Досега изобщо не го бе интересувало дали една жена е била с други… или не. Всъщност, мадамите, по които принципно си падаше, обикновено бяха изгубили девствеността си още като тийнейджърки… и никога не бяха съжалявали.
Бистрите, светли очи на Пейн го гледаха изпитателно.
— Мирисът ти е още по-силен.
Сигурно защото се беше изпотил, мъчейки се да не свърши.
— Харесва ми — добави тя с по-дрезгав глас.
Мигът, който последва между тях, бе толкова възпламеняваш, че Мани не вярваше каквато и да било магия за забрава да е в състояние да го заличи. А после устните й се разтвориха и връхчето на розовия й език ги овлажни… сякаш тя си представяше нещо, което я изпълваше с жажда.
— Мисля, че бих искала да те вкуся — каза Пейн.
Много добре. Майната му на целуването. Ако искаше да го изяде жив, той пак би се съгласил. И това беше преди да види как кучешките й зъби се издължиха още повече.
Мани усети, че диша тежко, но не чуваше нищо друго, освен бученето на кръвта в ушите си. По дяволите, беше на ръба на това да изгуби контрол… и то не в преносен смисъл. Буквално беше на сантиметър от това да смъкне завивките от нея и да я покрие с тялото си. Въпреки тракцията. И въпреки че досега не бе имала друг мъж. И че дори не беше от неговата раса.
Трябваше да повика на помощ всичките си сили, за да се изправи и да отстъпи назад.
После се прокашля. Два пъти.
— Май ще е по-добре да пасувам.
— Да пасуваш?
— Да не го правя.
Начаса лицето й се промени — прекрасните му черти се опънаха и скриха уязвимата страст, която се четеше в тях допреди миг.