— Но… разбира се. Както желаеш.
Ненавиждаше се, задето й причиняваше болка, ала нямаше как да й обясни колко силно я желае, без думите му да прозвучат вулгарно. А тя все още бе девствена, за бога! И заслужаваше нещо по-добро от него.
Мани задържа погледа си върху нея, заповядвайки на мозъка си да я запомни. Нуждаеше се да не я забравя.
— Направи онова, което трябва. Сега.
Очите й се плъзнаха по него и се спряха малко по-дълго върху бедрата му. Когато си даде сметка, че тя гледа члена му, който се бе надигнал, Мани дискретно покри с ръце онова, което ставаше под хирургическите му дрехи.
Гласът му одрезгавя.
— Направо ме убиваш. Нямам си доверие да бъда с теб в този момент. Така че ти трябва да го направиш. Моля те. Господи, просто го…
11.
Ravasz. Sbarduno. Grilletto. Trekker.
Думата «спусък» се блъскаше в главата на Ви на всички езици, които той говореше. Мозъкът му си правеше тази шега с него, защото иначе сигурно би се взривил. Докато си играеше на «Гугъл Преводач», краката му кръстосваха апартамента в «Комодор», отново и отново, сякаш беше хамстер в колелото си, струващо милиони долари.
Черни стени. Черен таван. Черен под. Изглед към нощен Колдуел… не че някога идваше тук заради гледката. Кухнята, холът, спалнята и обратно. Отново. И отново. На светлината на черни свещи.
Беше купил апартамента преди около пет години, докато сградата все още се строеше. В мига, в който скелетът й се бе издигнал край реката, той бе решил, че трябва да притежава половината от най-горната му част. Но не за да си създаде дом или нещо такова. Открай време имаше местенце, различно от това, където спеше. Дори преди Рот да събере Братството в имението на Дариъс, Ви имаше навика да не смесва мястото, където спеше и държеше оръжията си, с… останалите си занимания.
Фактът, че тази нощ и чувствайки се по този начин, бе дошъл именно тук, бе едновременно обясним и нелеп.
През десетилетията и вековете той си бе спечелил не само слава сред расата, но и цял куп мъже и жени, които се нуждаеха от онова, което той имаше да им даде. И в мига, в който се сдоби с това място, бе започнал да ги води в тази черна дупка, за да се отдадат на един крайно специфичен вид секс.
Тук бе проливал кръвта им.
Беше ги карал да крещят.
Беше ги чукал или бе оставял те да го чукат.
Ви спря до работната си маса. Старото дърво беше белязано не само от инструментите на неговия «занаят», но и от кръвта, оргазмите и восъка. Господи, понякога единственият начин да разбереш колко далеч си стигнал е да се върнеш там, откъдето си тръгнал. Пресегна се с ръката в ръкавицата и улови един от каишите, с които връзваше покорните си, за да ги задържи там, където искаше.
Беше връзвал, поправи се той. В миналото. Откакто имаше Джейн, вече не правеше всички тези неща… не изпитваше желание да ги прави.
Погледна към стената, където беше окачена колекцията му от играчки: камшици, вериги и бодлива тел. Щипки, наустници, ножчета. Бичове. Окови.
Игрите, които играеше — които бе играл — не бяха за онези със слаби сърца, начинаещите или за тези, които просто бяха любопитни. За истинските покорни границата между сексуалното освобождаване и смъртта бе съвсем малка… и двете те довеждаха до края, но от второто нямаше връщане назад. Буквално. А той имаше пълна власт над тях, можеше да ги отведе там, където искаха да стигнат… и дори мъничко по-далеч. Поради което те всички свършваха за него. Бяха свършвали за него… При него, поправи се той.
Мамка му.
Ето защо връзката му с Джейн бе същинско откровение. Откакто тя бе в живота му, Вишъс не бе усещал изгарящата нужда за всичко това. Нито за относителната анонимност, нито за контрола, който упражняваше над своите покорни, нито за болката, която с удоволствие си причиняваше, нито за усещането за власт и пулсиращото освобождаване.
След цялото това време вярваше, че се е преобразил.
Само че бе грешал.
Онзи вътрешен механизъм, който все още бе в него, изведнъж се бе включил.
Разбира се, желанието да извършиш майкоубийство, бе адски стресиращо… когато е неосъществимо. Ви се приведе напред и прокара пръсти по един кожен камшик, чиито каиши завършваха с топки от неръждаема стомана. Докато каишите се плъзгаха по пръстите на голата му ръка, му се прииска да повърне… защото докато стоеше тук, би дал всичко за късче от някогашната си страст…
Не, чакай малко. Докато се взираше в масата, осъзна, че това не бе съвсем вярно. Защото той не искаше да има покорен, а самият той да бъде такъв. Преди Джейн беше правил секс като доминант, защото само така се бе чувствал достатъчно сигурен, за да успее да довърши акта… и част от него винаги се бе чудила (особено докато, така да се каже, въртеше камшика) защо покорните му желаят онова, което им дава.