Сега като че ли разбираше. Това, което се блъскаше вътре в него, беше толкова отровно и агресивно, че се нуждаеше от вентил за освобождаване на напрежението…
Той се приближи до една от черните свещи, без дори да си даде сметка, че ботушите му прекосяват пода. Допря я до дланта си, още преди да осъзнае, че я е взел в ръка. Копнежът му накара пламъка да се разгори по-силно… а после той наклони запаления връх към гърдите си. Горещият черен восък покапа по ключицата му и се стече под яката на тениската му. Затворил очи, Ви отметна глава назад и си пое дъх със съскане.
Още восък върху голата му кожа. Още болка.
Докато получаваше ерекция, част от него бе напълно готова, ала останалата се чувстваше като истински шизофреник. Ръката с ръкавицата обаче не страдаше от такова раздвоение на личността и моментално откопча кожения панталон и освободи члена му. На светлината на свещта Ви се видя как я приближава до ерекцията си, как я задържа над нея… и как я накланя. Една черна сълза се процеди изпод пламъчето и капна…
— По дяволите…
Когато клепачите му се отпуснаха достатъчно, за да успее да ги повдигне, той погледна надолу и видя вече втвърдилия се восък върху ерекцията си — тънка линия, проследяваща пътя му, докато бе капнал на пода. Този път, когато отново наведе свещта, от гърлото му се откъсна нисък стон… защото знаеше какво предстои.
Нов стон. Още восък. Силна ругатня, последвана от ново изсъскване.
Нямаше нужда да се докосва. Болката беше достатъчна, ритмичното капене върху члена му изпращаше електрически шокове в тялото му. От време на време преместваше свещта нагоре или надолу, за да открие късче чиста плът, и възбудата му подскачаше всеки път, когато восъкът я докоснеше… докато не реши, че встъпителната част е траяла достатъчно дълго.
Сложи свободната ръка под тестисите и повдигна члена си. Восъкът уцели най-точното място и острата агония бе толкова наситена, че той едва не се строполи на пода… ала оргазмът попречи на краката му да омекнат; силата на освобождаването беше такава, че го вкамени от главата до стъпалата, докато свършваше мощно.
Черен восък навсякъде. Семенна течност по ръката и дрехите му.
Точно както в доброто старо време… с изключение на едно — беше толкова празно. Не, чакай малко. Това също беше част от доброто старо време. Разликата между тогава и сега беше, че тогава не знаеше, че съществува и нещо друго. Нещо като Джейн…
От внезапното иззвъняване на телефона му се стори, че са го простреляли в главата. Макар звукът да не беше силен, от него тишината се пръсна на безброй парченца, отразили образа му такъв, какъвто той изобщо не искаше да го вижда: макар и щастливо обвързан, беше тук, в своята стая на перверзните, и си правеше чекия.
Замахна и метна свещта през стаята. Тя угасна, докато летеше във въздуха… което бе единствената причина шибаното място да не лумне в пламъци.
И това бе преди да види кой го търси.
Неговата Джейн. Без съмнение, с новини от човешката болница. За бога, един достоен мъж би стоял пред операционната, очаквайки сестра му да излезе от упойката и подкрепяйки своята шелан. Вместо това го бяха изгонили, защото не можеше да се контролира, и той бе дошъл тук, за да се усамоти с черния восък и ерекцията си.
Вдигна телефона, докато натъпкваше все още твърдия си член в кожения панталон.
— Да.
Пауза. По време на която трябваше да си напомни, че тя не може да чете мисли и слава богу. Исусе, какво бе направил току-що?
— Добре ли си? — попита тя.
Ни най-малко.
— Аха. Как е Пейн?
Моля те, нека да не е лоша новина.
— Ами… преживя операцията. Вече пътуваме към имението. Тя се справи добре, а Рот я нахрани. Жизнените й показатели са стабилни и изглежда не изпитва дискомфорт, макар че няма как да знаем какъв ще е дългосрочният резултат.
Вишъс затвори очи.
— Поне все още е жива.
А после се възцари продължителна тишина, нарушавана единствено от тихото бръмчене на колата, в която Джейн се возеше.
Най-сетне тя проговори:
— Е, поне преодоляхме първото препятствие. Операцията протече възможно най-гладко… Мани беше брилянтен.
Ви благоразумно пренебрегна последната й забележка.
— Някакви проблеми с персонала в болницата?
— Не. Фюри направи своята магия. Все пак ще е добре известно време да следим регистрите им, в случай че сме пропуснали нещо.