— Аз ще се погрижа.
— Кога ще се прибереш?
Вишъс трябваше да стисне зъби, докато закопчаваше копчетата на панталона си. След около половин час топките му щяха да са толкова сини, сякаш са фенове на Университета на Кентъки, с неговия син герб — един път никога не бе достатъчен за него. Обикновено се нуждаеше от пет-шест пъти, докато получи онова, което му трябваше… а в тази нощ нямаше нищо обикновено.
— В апартамента ли си? — тихичко попита Джейн.
— Аха.
Последва напрегната пауза.
— Сам?
Е, свещта беше неодушевен предмет.
— Аха.
— Всичко е наред, Ви — промълви тя. — Нормално е в главата ти да се въртят подобни мисли.
— Откъде знаеш какво ми се върти в главата?
— Нима би могло да бъде другояче?
Исусе… на това му се казваше достойна жена.
— Обичам те.
— Знам. Аз също — пауза. — Искаш ли… да беше с някой друг?
Болката в гласа й почти не се долавяше под спокойния й тон, ала за него чувството бе повече от очевидно.
— Това остана в миналото, Джейн. Вярвай ми.
— Вярвам ти. Напълно. По-скоро би отрязал нормалната си ръка.
«Тогава защо попита?», помисли си, докато навеждаше глава стиснал здраво очи. Е, много ясно защо. Твърде добре го познаваше.
Господи… изобщо не те заслужавам.
— Не е вярно. Ела си у дома. Виж сестра си…
— Права бе, когато ми каза да се махна. Съжалявам, че се държах като задник.
— Позволено ти е. При този стрес…
— Джейн?
— Да?
Опита се да изрече нещо, но не успя и между тях отново се проточи тишина. По дяволите, независимо колко се мъчеше да сглоби някакво изречение, всеки път установяваше, че няма магическа комбинация от срички, която да изрази както трябва онова, което изпитваше. Разбира се, възможно бе проблемът да не е толкова в речника, колкото в онова, което току-що бе направил със себе си. Имаше чувството, че трябва да й признае нещо, ала не можеше да го стори.
— Прибери се у дома — гласът на Джейн наруши мълчанието. — Ела да я видиш и ако не съм в клиниката, ме намери.
— Добре.
— Всичко ще бъде наред, Вишъс. Искам да запомниш едно.
— Какво?
— Знам за кого се омъжих. Знам кой си. Няма нищо, което може да ме шокира. А сега затвори телефона и си ела у дома.
Докато й казваше довиждане и натискаше бутона за затваряне, Ви не бе чак толкова сигурен за това с шокирането. Тази вечер бе изненадал дори себе си… и то — съвсем не приятно.
След като прибра телефона, той си сви цигара и започна да търси запалка из джобовете си, преди да се сети, че я беше метнал в кошчето. Завъртя глава и погледна една от проклетите черни свещи. Нямаше друг избор, така че се приближи и се наведе над пламъчето.
Идеята да се върне в имението беше добра. Хубав, правилен план. Твърде жалко, че от него му идваше да закрещи, докато не остане без глас.
След като допушеше цигарата, възнамеряваше да угаси свещите и да си отиде право вкъщи. Наистина.
Само че не успя да го направи.
* * *
Мани сънуваше. Трябва да сънуваше.
Смътно си даваше сметка, че се намира в кабинета си, легнал по очи на кожения диван, където редовно оставаше да преспи. Както обикновено, под главата му вместо възглавница имаше направени на топка хирургически дрехи, освен това беше събул маратонките си. Всичко си беше както обикновено, съвсем в реда на нещата.
Само че после кратката му дрямка изведнъж се промени… и изведнъж той вече не беше сам. Намираше се върху жена…
Дръпна се сепнато и тя вдигна към него очи с цвят на лед, които сега сякаш горяха.
— Как влезе тук? — попита Мани дрезгаво.
— Аз съм в ума ти — акцентът й беше чуждоземен и страшно секси. — Вътре в теб.
И в този миг Мани внезапно осъзна, че под тялото му тя бе гола и топла, и… Исусе, дори така объркан, той пак я желаеше. Това бе единственото нещо, което имаше някакъв смисъл.
— Научи ме — гърлено каза тя; устните й се разтвориха, бедрата й се раздвижиха под неговите. — Вземи ме.
Ръката й се пъхна между тях, откри ерекцията му и я погали, изтръгвайки стон от гърдите му.
— Без теб съм празна — каза тя. — Изпълни ме. Сега.
След покана като тази, Мани забрави всичко друго. Трескаво смъкна хирургическите си дрехи, а после…
— О, господи! — простена, когато коравият му член се плъзна по гладката й женственост.
Едно движение и щеше да потъне дълбоко в нея, но той си заповяда да не прониква в сърцевината й. Първо щеше да я целуне и най-вече, щеше да го направи както трябва, защото… никога досега не я бяха целували…