Вперил поглед в часовника, Мани гледаше как стрелката се премества върху седемнайсетата минута… после върху осемнайсетата… деветнайсетата…
Двайсет минути по-късно най-сетне успя да се изправи и се завлече в банята. Отвътре тя беше като пещерата на Али Баба, цялата в мрамор, кристал и месинг… все лъскави неща, от каквито тази нощ най-малко се нуждаеше.
Завъртя кранчетата в душ кабината, а после отиде до умивалника, за да извади болкоуспокояващите от шкафчето. Пет таблетки наведнъж беше повече от препоръчителната доза, но нали беше лекар, дяволите да го вземат, така че сам си препоръчваше да вземе повече от две.
Топлата вода беше същинска благословия, отмивайки не само останките от невероятното му изпразване, но и напрежението от последните дванайсет часа. Господи… Глори. Страшно се надяваше да е добре. А и онази жена, която беше пе… Усетил задаващия се пристъп на болка, Мани начаса захвърли като отрова мисълта, която се канеше да се настани в ума му, и се съсредоточи върху усещането от това, как струята на душа пада върху тила му, как се разплисква по раменете и се стича по гърба му.
Пенисът му все още беше твърд. Като скала. Иронията, че проклетото нещо си оставаше напълно будно, докато «другата му глава» беше тотално прецакана, изобщо не беше забавна. Последното, за което имаше настроение точно сега, бе още ръчна аеробика, но имаше чувството, че ако не се погрижи, възбудата му щеше да се окаже като скулптура за морава — вечна.
Когато сапунът се хлъзна от месинговата сапунерка и тупна върху стъпалото му като камък, той изруга и заподскача на един крак… а после се наведе, за да го вдигне. Хлъзгав. Толкова хлъзгав.
След като върна сапуна на мястото му, Мани отпусна ръка, за да хване ерекцията си. Докато прокарваше длан нагоре-надолу, топлата вода и плавното, гладко движение имаха ефект, ала въпреки всичко бяха жалък заместител на това да усеща онази жена…
Остра. Болка. Право в главния мозък.
Господи, беше все едно въоръжени стражи охраняваха всяка мисъл за нея.
Мани изруга и изключи ума си, защото знаеше, че трябва да довърши онова, което бе започнал. Подпря се с една ръка на мраморната стена и отпусна глава, докато продължаваше ритмичните си движения. Открай време имаше огромно либидо, но това беше нещо съвсем различно, някакъв глад, който пробиваше лустрото на възпитанието и стигаше до най-дълбоката му същност. И това му беше непознато.
— Мамка му…
Когато оргазмът го връхлетя, той стисна зъби и го отприщи срещу мокрите стени на душ кабината. Освобождаването беше също толкова силно, колкото и онова на дивана, разтърсващо цялото му тяло, докато пенисът му вече не беше единственото нещо, което потръпваше неконтролируемо. Всеки негов мускул сякаш участваше и той трябваше да прехапе устни, за да не изкрещи. Когато най-сетне се съвзе от подобното на земетресение преживяване, лицето му беше притиснато до стената, а дишането му беше толкова тежко, сякаш току-що бе тичал от единия край на Колдуел до другия.
Или пък до Канада.
Обърна се към струята на душа, изплакна се, излезе изпод водата, взе една кърпа и…
Погледът му се спусна надолу.
— Трябва да се майтапиш!
Ерекцията му бе точно толкова голяма, колкото и първия път. Неустрашима. Гордо щръкнала. Все тая. Той беше дотук.
В краен случай щеше да скрие проклетото нещо в панталона си. Очевидно методът му на «облекчение» не действаше, а вече не му бяха останали сили. Кой знае, може би беше хванал грип или нещо такова? Бог бе свидетел, че като работиш в болница, можеш да пипнеш цял куп неща.
Включително и амнезия, както изглеждаше.
Мани уви една кърпа около кръста си и се върна в кабинета… където замръзна на място. Във въздуха витаеше странна миризма… нещо подобно на тъмни подправки? Не беше неговият одеколон, това поне бе сигурно.
Той прекоси персийския килим с боси крака, отвори вратата и надникна навън. Административните офиси бяха тъмни и празни, а и миризмата определено не идваше оттам.
Мани се намръщи и погледна към дивана в кабинета си, като внимаваше да не мисли за онова, което се бе случило там преди малко.
Десет минути по-късно вече си бе облякъл чисти хирургически дрехи и се беше обръснал. Пенисът му, който все още бе в пълна бойна готовност, беше надлежно прибран в панталона му и завързан на място, като животно, каквото си беше. Мани взе куфарчето и костюма, който беше носил на хиподрума, и ето че бе повече от готов да остави и съня, и главоболието, и цялата шибана вечер зад гърба си.
Прекоси офисите на хирургичното отделение и взе асансьора до третия етаж, където се намираха операционните зали. Членове на екипа му си вършеха работата — правеха спешни интервенции, организираха настаняването или транспортирането на пациенти, почистваха и подготвяха залите. Той кимаше на различни хора, но не каза нищо… за тях всичко си беше както обикновено. Което бе истинско облекчение. Почти успя да стигне до паркинга без да привлича излишно внимание.