Добре че изобщо не му пукаше дали превишава ограниченията за скоростта. Ама ни най-малко.
Центърът на Колдуел все още бе на режим «сън» и нямаше да се събуди скоро, за разлика от работните дни, когато различните доставчици и онези, които работеха далеч и трябваше да тръгнат рано, излизаха още преди изгрев-слънце. Неделята беше ден за почивка… или за колапс, в зависимост от това колко здраво работеше човек. Или пиеше.
Докато беше детектив от колдуелската полиция, Бъч бе опознал много добре дневния (и нощен) ритъм на този лабиринт от улици и сгради. Знаеше къде най-често биваха захвърляни или скривани труповете. Както и къде се подвизаваха криминалните елементи, които бяха превърнали убиването в своя професия или хоби.
Безброй пъти се бе носил из града по този начин — с бясна скорост, без да има представа какво го очаква. Макар че, като се замислеше… беше направо безобидно в сравнение с новата му работа за Братството, онова с поглъщането на лесъри, както и с прилива на адреналин и неумолимата сигурност, че смъртта го очаква.
И съвсем на място, когато бе само на две пресечки от «Комодор», усещането за надвиснало… каквото и да бе… изведнъж изкристализира в нещо по-точно — лесъри.
Врагът беше наблизо. И бяха цяла група.
Това не беше инстинкт. А увереност. Откакто Омега беше направил каквото там бе направил с него, той беше като металотърсач за лесъри и макар да ненавиждаше злото в себе си и нарочно да избягваше да мисли за него, умението му беше страшно полезно във войната.
Той беше Дистройър от пророчеството, приел облик от плът и кръв.
Докато космите на врата му настръхваха, Бъч се чувстваше раздвоен между войната и приятеля си. След един доста дълъг период, в който Обществото на лесърите сякаш си беше дало почивка, убийците отново бяха започнали да се появяват из града, вливайки свежа кръв във вените си с нови попълнения. Така че бе напълно възможно някои от братята да изкарат няколко рунда с врага… а в такъв случай най-вероятно щяха да му се обадят, за да дойде и да направи онова, което той си знаеше. По дяволите, възможно бе дори това да е Ви. Това би обяснило защо още не се беше прибрал.
Кой знае, може пък положението да не беше чак толкова гадно, колкото си мислеха. Със сигурност беше достатъчно близо до «Комодор», за да обясни показаното от джипиеса: когато си се счепкал в ръкопашен бой, не върви да извадиш телефон и да вземеш да пишеш съобщения за това кога ще се прибереш.
Бъч сви зад ъгъла и фаровете му осветиха дълга, тясна уличка — градски еквивалент на черво. Тухлените сгради, които се издигаха от двете й страни, бяха мръсни и влажни, асфалтовата й настилка бе осеяна с кални локви…
— Какво, по… — ахна той. Вдигна крак от газта и се наведе над волана… сякаш така щеше да промени онова, което виждаше. В другия край на улицата кипеше битка — трима лесъри налагаха един-единствен противник. Който изобщо не се защитаваше.
Бъч спря колата и изскочи на бегом. Убийците бяха обградили Вишъс и копелето се въртеше бавно в кръга… ала не за да им срита задниците, нито дори за да се брани. Оставяше ги да го удрят един след друг… а те имаха вериги.
На неугасващите светлини на града, Бъч видя алената кръв, която се стичаше по кожените дрехи на Ви, докато тялото му поемаше ударите на металните халки, плющящи около него. Стига да искаше, братът можеше да сграбчи краищата на веригите, да издърпа лесърите към себе си и да се разправи с тях без проблем — те бяха такива новаци, че косите и очите им все още не бяха изгубили цвета си; улични плъхове, които бяха преминали през церемонията по въвеждане в Обществото едва преди часове.
Исусе, със своя самоконтрол Ви преспокойно можеше да се съсредоточи и да се дематериализира оттам, стига да искаше. Само че той стоеше насред кръга, вдигнал ръце, така че между него и веригите на врага не стоеше нищо.
Гадното му копеле щеше да изглежда като претърпял катастрофа, ако продължаваше така. Че и по-зле.
Когато стигна до мястото на побоя, Бъч още повече усили крачка и се нахвърли върху най-близкия лесър. Двамата се стовариха върху паважа и без да губи нито миг, ченгето го сграбчи за все още тъмната коса и му преряза гърлото. Бликна струя черна кръв и убиецът се загърчи, ала Бъч нямаше време да го обръща по гръб, за да изсмуче същността му в дробовете си. По-късно щеше да се занимава с това.
Скочи на крака и сграбчи края на една верига, профучаваща във въздуха край него. Дръпна с всичка сила, а после се обърна толкова рязко, че лесърът изведнъж се оказа далеч от Ви и се сгромоляса пред един контейнер за боклук.