Единствената разлика бе, че сега косата й беше разпусната.
Мисли за последните й мигове с лечителя нахлуха в ума й, но тя ги остави да вилнеят в главата й, твърде уморена, за да се опитва да ги прогони. В какво състояние го беше оставила? Да скрие спомените му й се бе сторило същинска кражба, а празният му поглед след това я бе ужасил. Ами ако му беше навредила…
Той нямаше никаква вина в цялата тази история… бяха го използвали и захвърлили, а той заслужаваше нещо много по-добро. Дори и да не я беше излекувал, беше направил всичко по силите си, в това поне бе сигурна.
След като му бе наредила да отиде там, където обикновено се застояваше по това време на нощта, се бе почувствала съсипана от вина… и освен това прекрасно си бе дала сметка, че си няма доверие да притежава номера му. Онези наелектризиращи моменти между тях я изкушаваха твърде силно, за да им устои, а последното, което искаше, бе да се наложи да му отнема още спомени.
Със сила, родена от страха, тя бе разплела плитката си, която той бе сплел за нея… докато мъничката му картичка не бе паднала на пода.
А ето че сега тя беше тук. Да, единственият правилен начин да постъпят, бе да прекъснат всякакво общуване помежду си. Ако тя оцелееше… ако той наистина я бе изцелил… щеше да го потърси и… защо точно?
О, кого заблуждаваше. Целувката, която така и не се бе случила. Ето защо щеше да го потърси. И нямаше да спрат дотам.
В главата й нахлуха мисли за Избраницата Лейла и й се прииска да можеше да се върне към разговора, който двете бяха водили едва преди няколко дни. Лейла бе открила мъж, с когото искаше да се обвърже, и Пейн бе решила, че е полудяла… мнение, продиктувано от невежеството й, както се бе оказало впоследствие. За по-малко време, отколкото отнемаше едно хранене, човешкият лечител я бе научил, че и тя може да изпитва нещо към противоположния пол.
О, съдби, никога нямаше да забрави как изглеждаше, застанал до леглото й, тялото му — възбудено и готово да я вземе. Мъжете бяха великолепни, когато бяха такива… с изненада бе научила тя.
Е, поне нейният лечител беше великолепен. Съмняваше се, че би изпитвала същото, ако беше някой друг. И се зачуди какво ли би било да усети устните му върху своите. Тялото му — в своето… Ах, какви фантазии можеха да те споходят, когато си сам и тъжен.
Наистина, какво бъдеще биха могли да имат? Тя беше жена, която не знаеше къде е мястото й. Жена воин, пленена в безстрастната кожа на Избраница… да не говорим пък за проблема с парализата. Докато той беше пращящ от здраве, сексуален мъж от друга раса.
Съдбата никога не би сметнала за подходящо да ги събере и това навярно бе за добро. Би било твърде жестоко и за двамата, тъй като истинско обвързване между тях беше невъзможно — нито церемониално, нито физическо. Тя бе затворена тук, в тайния анклав на Братството и ако правилата на краля не бяха достатъчни, за да ги държат разделени, агресивната жилка у брат й определено беше.
Не беше писано.
Когато вратата се отвори и Джейн влезе в стаята, за Пейн беше облекчение да може да се съсредоточи върху нещо, каквото и да било, и тя се опита да извика усмивка върху устните си при вида на призрачната шелан на своя близнак.
— Будна си — отбеляза Джейн, докато се приближаваше.
Пейн се намръщи при вида на напрегнатото й изражение.
— Как си?
— По-важното е ти как си — Джейн приседна на ръба на леглото; очите й оглеждаха уредите, които следяха всеки удар на пулса и всяко поемане на въздух. — Удобно ли ти е?
«Ни най-малко.»
— О, да. И ти благодаря за онова, което стори за мен. Кажи ми, къде е брат ми?
— Той… още не се е прибрал. Но скоро ще си дойде. Ще иска да те види.
— И аз него.
Жената на Ви сякаш не знаеше какво да отговори на това. Ала мълчанието казваше толкова много.
— Нямаш представа къде е, нали? — промълви Пейн.
— О… знам мястото, където се намира. И то твърде добре.
— Значи се тревожиш за неговите наклонности — Пейн потръпна лекичко. — Прости ми, ако съм прекалено откровена.
— Няма нищо. Всъщност, предпочитам прекалената откровеност пред любезността — Джейн затвори очи за миг. — Значи знаеш… за него?
— Всичко. Наистина всичко. И го обичам още отпреди да го срещна.
— Как… откъде…
— Знам? Лесно е, когато си Избраница. Купите за гадаене ми позволиха да го наблюдавам през всички периоди от живота му. И смея да отбележа, че това време, с теб, безсъмнено е най-доброто, което е имал.