Джейн издаде някакъв неразбираем звук.
— Знаеш ли какво ще се случи тепърва?
Ах, вечният въпрос… и когато се замисли за краката си, Пейн усети, че и тя се чуди за същото.
— Уви, не мога да кажа, тъй като единствено миналото ни се разкрива, или пък онова, което следва непосредствено в настоящето.
Последва дълго мълчание. А после Джейн каза:
— Понякога ми е толкова трудно да достигна до Вишъс. Може да стои срещу мен… и въпреки това не съм в състояние да го докосна — тъмнозелените й очи проблеснаха за миг. — Той ненавижда чувствата. И е страшно независим. Е, и аз съм същата. За съжаление, в моменти като този ми се струва, че двамата с него сме не толкова заедно, колкото един до друг, ако в това има някакъв смисъл. Господи, чуй ме само как се разприказвах… пък и звуча така, сякаш съм недоволна от него.
— Тъкмо обратното. Знам, че го обожаваш. А и много добре познавам истинската му същност — Пейн се замисли за малтретирането, което близнакът й бе понесъл. — Някога говорил ли ти е за баща ни?
— Не.
— Не се учудвам.
Очите на Джейн задържаха погледа й.
— Какъв беше Блъдлетър?
Как да отговори на този въпрос?
— Да кажем, че… го убих заради онова, което стори на брат ми… и да спрем дотук.
— Господи…
— По-скоро дяволът, ако използваме човешките традиции.
Джейн се намръщи така, че челото й се набръчка.
— Ви никога не говори за миналото. Никога. И само веднъж спомена какво се е случило с… — тя спря. Не беше и нужно да продължава, тъй като Пейн отлично знаеше кого има предвид. — Може би трябваше да настоявам повече, но не го сторих. Да говори за толкова сериозни неща го разстройва, така че предпочетох да го оставя на мира.
— Познаваш го добре.
— Така е. И именно затова се тревожа какво е направил тази нощ.
А, да. Окървавените любовници, които Вишъс предпочиташе.
Пейн посегна и докосна прозрачната ръка на лечителката. За нейна изненада, мястото под пръстите й начаса стана плътно. Джейн се сепна и тя побърза да се извини, ала жената на брат й поклати глава.
— Не се извинявай. Колко интересно… единствено Ви може да го направи. Всички други просто минават през мен.
Пейн изрече напълно убедена:
— Ти си най-подходящата шелан за близнака ми. И той обича единствено теб.
Гласът на Джейн се прекърши.
— Ами ако не съм в състояние да му дам онова, от което се нуждае?
Пейн нямаше готов отговор на този въпрос. Преди да успее да измисли нещо, Джейн продължи:
— Не би трябвало да ти говоря за това. Не искам да се тревожиш за нас двамата, нито пък да те поставям в неловко положение.
— И двете го обичаме и познаваме истинската му същност, така че няма нищо неловко. И преди да си ме помолила — няма да му кажа нищо. С теб станахме сестри, свързани от обща кръв, в мига, в който ти прие да бъдеш негова шелан, и аз винаги ще пазя споделеното от теб близо до сърцето си.
— Благодаря ти — каза Джейн тихо. — Милион пъти благодаря.
В този миг между тях се възцари онова разбирателство, онази връзка без думи, която е силата и основата на всяко семейство, независимо дали е свързано от кръв или от обстоятелствата.
«Колко силна и достойна жена», помисли си Пейн. Което й напомни за нещо.
— Лечителят ми. Как го наричаш?
— Хирургът ти? Имаш предвид Мани… доктор Манело?
— Да. Помоли да ти предам нещо — Джейн сякаш настръхна. — Каза, че ти прощава. За всичко. Мога само да предполагам, че знаеш какво има предвид?
Жената на Вишъс издиша и раменете й се отпуснаха.
— Господи… Мани — тя поклати глава. — Да, знам. Наистина се надявам да е добре след всичко това. Доста спомени изтрихме от главата му.
Пейн беше повече от съгласна с нея.
— Може ли да попитам… откъде го познаваш?
— Мани? Беше ми шеф в продължение на години. Най-добрият хирург, с когото съм работила.
— Обвързан ли е? — Пейн можеше само да се надява, че гласът й е прозвучал нехайно.
Джейн се разсмя.
— Ни най-малко… макар че, бог ми е свидетел, около него е пълно с жени.
Едва доловимо ръмжене се разнесе във въздуха и накара добрата лекарка да примига изненадано. Пейн побърза да потуши собственическото чувство, което се бе надигнало в нея и което нямаше никакво право да изпитва.
— Какви… какви жени предпочита?
Джейн извъртя очи.
— Русокоси, дългокраки и едрогърди. Не знам дали си запозната с Барби, но открай време именно тя е неговият тип.
Пейн се намръщи. Тя не беше нито русокоса, нито пък имаше особено големи гърди. Виж, дългокрака… е, май можеше да мине за дългокрака…