Защо изобщо мислеше за това? Затвори очи и установи, че се моли лечителят й никога да не срещне Избраницата Лейла. Ама че нелепо…
Жената на близнака й я потупа нежно по ръката.
— Знам, че си изтощена, затова ще те оставя да си починеш. Ако ти потрябвам, просто натисни червения бутон върху страничната решетка и веднага ще дойда.
Пейн с усилие повдигна клепачи.
— Благодаря ти, лечителко. И не се тревожи за близнака ми. Той ще се върне при теб преди слънцето да е разпръснало лъчите си над света.
— Надявам се — каза Джейн. — Наистина се надявам… Слушай, сега си почини, а пък следобед ще опитаме малко физиотерапия.
Пейн й пожела хубав ден и отново затвори очи.
Останала сама, тя установи, че разбира какво изпитва Джейн при мисълта, че Вишъс е с друга. Само като си представеше лечителя си край Избраницата Лейла, стомахът й се свиваше… въпреки че нямаше никаква причина да страда от лошо храносмилане.
В каква бъркотия се бе озовала само. Прикована върху болнично легло, с ум — оплетен в мисли за мъж, на когото нямаше право по толкова много причини…
И въпреки това при мисълта как той споделя сексуалната си енергия с която и да било друга, освен нея, ставаше направо агресивна. Само като си представеше, че около лечителя й има жени, търсещи онова, което той бе изглеждал готов да й даде; желаещи онова, което напираше в панталона му, натиска на устните му върху тези на другите жени…
Когато от гърдите й се откъсна ново ръмжене, Пейн разбра, че е постъпила правилно, разделяйки се с картичката с телефона му. Иначе би посяла смърт сред жените, които той имаше…
В крайна сметка, за нея не беше проблем да убива.
Историята го доказваше.
13.
Куин влезе в имението през главния вход, което беше грешка. Трябваше да мине през гаража, ала истината бе, че ковчезите, натрупани в ъгъла, му действаха на нервите. Винаги имаше чувството, че някой капак ще се отвори и отвътре ще изпълзи някое създание като от филм на ужасите и ще направи бог знае какво с него.
Обаче беше крайно време да престане да бъде такъв страхопъзльо.
Благодарение на бъзливщината си първото, което видя, когато влезе във фоайето, бяха Блейлок и Сакстън, слизащи по стълбите, и двамата — издокарани за Последното хранене. И двамата носеха панталони, а не дънки, пуловери, а не горнище на анцуг, както и обувки, а не тежки ботуши. И двамата бяха гладко избръснати, прилежно сресани и напарфюмирани, но въпреки това у тях нямаше нищо женствено.
Честно казано, това би направило нещата далеч по-лесни.
По дяволите, страшно му се искаше поне единият от кучите синове да почне да се облича като травестит, с боа от пера около врата и лакирани нокти. Обаче не. Те продължаваха да изглеждат като двама сексапилни мъже, които знаеха как да похарчат парите си в модните магазини… докато той се разкарваше с кожени панталони и впити тениски, и (както тази вечер) «прическа», която се дължеше на голяма порция груб секс, и «одеколон», ако можеше да се нарече така, изваден от същата серия продукти за уличници.
От друга страна, беше готов да се обзаложи, че не изглеждат като него само благодарение на дълъг, горещ душ и отбиване в дрешника — бас държеше, че бяха изкарали цялата нощ, вкопчени един в друг. Изглеждаха твърде задоволени, докато слизаха за храненето, за което очевидно бяха прегладнели.
Когато двамата стигнаха до мозайката, изобразяваща разцъфнало ябълково дърво, сините очи на Блей се спряха върху Куин и го огледаха от главата до петите. Лицето му не изразяваше нищо. Вече не.
От някогашната болка не бе останала и следа… и то не защото забавленията на Куин не бяха съвършено очевидни.
Сакстън каза нещо, Блей извърна поглед и… ето го. Леко изчервяване върху бледата кожа, когато сини очи срещнаха сиви очи.
«Не мога да го направя», помисли си Куин. «Не и тази вечер». Избягвайки трапезарията, той се насочи към вратата под стълбището. В мига, в който тя се затвори, бъбрещите гласове зад него заглъхнаха, и той бе обгърнат от безмълвна тъмнина. А, така беше много по-добре.
Надолу по стъпалата. После през още една врата с код и в подземния тунел, отвеждащ до тренировъчния център. Останал сам, той постепенно намали скоростта, докато накрая краката му отказаха да го слушат и трябваше да се подпре на гладката стена. Отметна глава назад, затвори очи… и му се прииска да си пръсне черепа.
Беше оправил онзи червенокос хетеро в «Желязната маска». Оправил го бе и още как — случило се бе точно както очакваше. Двамата бяха продължили да си дрънкат на бара и да оглеждат мадамите. Не след дълго един особено пищен бюст се бе завъртял около тях на високите си ботуши. Бяха си поприказвали с нея. Бяха пили с нея… и с приятелката й. А час по-късно четиримата вече се бяха натъпкали в една от тоалетните.