Което беше втората част от плана му. Ръцете си бяха ръце и в толкова тясно пространство, с толкова много натискане, никога не можеше да си сигурен кой те докосва. Гали. Опипва.
През цялото време, докато бяха с мадамите, Куин бе измислял различни стратегии, за да се отърве от тях… и му бе отнело много повече време, отколкото му се искаше. След секса момичетата не си бяха тръгнали веднага — бяха останали да си поговорят, да си разменят телефонните номера, да ги попитат дали не искат да хапнат нещо.
Да бе, как ли пък не. Не му трябваха никакви номера, защото никога нямаше да им се обади. Не обичаше да си губи времето с безцелно висене дори с хора, които харесваше, а онова, което искаше да сложи в устата си, изобщо не беше мазната храна на някоя закусвалня.
Най-сетне беше принуден да ги накара да си отидат с помощта на ума си… при което бе изпитал рядък момент на съжаление към мъжете от човешката раса, които не притежаваха това полезно умение.
След това той и плячката му бяха останали насаме. Червенокосият все още се възстановяваше, облегнат на умивалника, и Куин се престори, че прави същото до вратата. Най-сетне погледите им се бяха срещнали… този на човека — нехаен, този на Куин — много сериозен.
— Какво? — попитал бе човекът.
А после бе разбрал… издадоха го очите му. Куин се бе пресегнал зад себе си и бе заключил вратата, за да не ги безпокоят.
— Все още съм гладен.
Изведнъж червенокосият бе погледнал към вратата така, сякаш искаше да си тръгне… ала пенисът му говореше друго. Зад копчетата на дънките… той се беше втвърдил.
— Никой няма да разбере — мрачно бе казал Куин.
По дяволите, можеше да се погрижи и червенокосият да не си спомня нищо… макар че стига онзи да не надушеше вампирската му същност, нямаше причина да му прави промивка на мозъка.
— Нали каза, че не си гей… — в гласа на мъжа се бе прокраднала жалостива нотка, сякаш не се чувстваше съвсем комфортно с онова, което тялото му желаеше.
В следващия миг Куин вече беше до него и гърдите им се притискаха. А после го бе сграбчил за тила и бе притиснал устните му към своите. Целувката бе сторила онова, което бе целяла — да прогони всяка мисъл от тоалетната, оставяйки единствено физическите усещания.
След това всичко бе протекло като по ноти. Два пъти.
Когато всичко свърши, мъжът не му бе предложил телефонния си номер. Беше се справил забележително, но беше очевидно, че това му бе за пръв и последен път… и Куин нямаше нищо против. Бяха се разделили без да си кажат нито дума и всеки от тях бе тръгнал по пътя си. Червенокосият — обратно към бара, а Куин — навън, за да обикаля сам из улиците на Колдуел.
Единствено приближаването на зората го бе накарало да се прибере в имението.
— Мамка му… — изруга на глас.
Цялата нощ беше упражнение по това как да влоши едно бездруго гадно положение. Вярно, в живота имаше моменти, когато заместителите работеха — като например да изпратиш някой друг да гласува от твое име на заседание на съвета. Или когато ти трябва нещо от супермаркета, да дадеш списъка на някой доген. Или когато си обещал на някого да играете билярд, но си твърде пиян, за да държиш щеката, така че някой друг го прави вместо теб.
За съжаление, този механизъм на заместване определено не действаше, когато си мечтаеш ти да си онзи, отнел нечия девственост, но понеже не си, да решиш, че следващата най-добра идея е да отидеш на клуб, да откриеш някой, който прилича на него (като например, по това, че има същата коса) и да го изчукаш.
В този случай резултатът бе, че се чувстваш изпразнен и то не защото си еякулирал, докато не ти е останала и капчица.
Застанал в тунела, съвсем сам, Куин се чувстваше съвършено празен в собствената си кожа. Като град, в който не бе останал жив човек.
За съжаление, либидото му изобщо не бе изчерпало потенциала си за страхотни идеи. В тихата си самота Куин започна да си представя какво би било, ако вместо братовчед му, той бе слязъл по стълбите заедно с Блей, за да отидат на вечеря. Ако той делеше не само леглото, но и стаята си с него. Ако се изправеше и заявеше: «Хей, това е моят партньор…»
Засечката на ума му, която последва малката му фантазийка, беше толкова пълна, че сякаш го бяха ударили по главата.
И точно там беше проблемът, нали така?