— Да, бих искал да съобщя за открит труп — разнесе се гласът му изведнъж. — Не, няма да ви дам името си. Намира се в контейнер за боклук в една пресечка на Десета улица, на две преки от «Комодор». Прилича ми на бяла жена, около двайсетинагодишна… Не, няма да ви дам името си… Хей, защо просто не изпратите някого на адреса и не престанете да се тревожите за мен!
Докато Бъч затваряше на оператора, Ви си намести задника в седалката и усети как счупените ребра от дясната му страна изстенаха. Това беше добре. Ако му потрябваше още някой удар, за да разпусне, спокойно можеше да направи няколко коремни преси и отново да се озове на въртележката от болка…
Бъч метна телефона върху таблото и изруга. После още веднъж. След това реши да излее част от гадното си настроение върху Ви.
— Колко далече щеше да им позволиш да стигнат, Ви? Докато те пронижат? Докато те оставят на слънцето? Това щеше ли да ти е достатъчно?
— Не се преструвай, сякаш не знаеш какво е — каза Ви през подути устни.
— Да се преструвам? — Бъч завъртя глава към него; очите му бяха направо свирепи. — Моля?
— Че не знаеш какво е. Виждал съм те на какво си способен… виждал съм… — той се закашля. — Виждал съм те пиян като кирка, стиснал по една чаша във всяка ръка. Така че не ми се прави на светец.
Бъч отново насочи вниманието си към пътя.
— Ти си едно нещастно копеле.
— Е, и?
Да, дотук бяха с разговорите.
Докато Бъч паркира пред имението, и двамата вече се мръщеха и примигваха, сякаш някой им беше пръснал солидна доза сълзотворен газ във физиономиите. Слънцето все още не се бе показало над хоризонта, но бе достатъчно близо, за да оцвети небето в розов оттенък, на който му трябваха само още няколко мегавата, за да изпържи вампирите.
Не влязоха в голямата къща. Как ли пък не. Последното хранене щеше да започне всеки момент, а като се имаше предвид в какво настроение бяха и двамата, нямаше нужда да дават допълнителни поводи за клюки.
Без да каже нито дума, Ви влезе в Дупката и се насочи право към спалнята си. За нищо на света нямаше да се види с Джейн или сестра си в това състояние. По дяволите, като се имаше предвид как усещаше лицето си, нищо чудно да не можеше да се срещне с тях и след като си вземеше душ.
Отиде в банята и пусна водата, а после се разоръжи, което в случая означаваше, че извади единствения си кинжал от ножницата на кръста и го сложи върху плота. Дрехите му бяха мръсни, покрити с кръв, восък и други гадости, и той ги пусна на пода, без да е сигурен какво ще прави с тях. След това се пъхна под струята, още преди тя да се бе стоплила. Изсъска, когато студената вода обля лицето и гърдите му. Внезапният шок се прехвърли върху пениса му и го накара да се втвърди… не че имаше каквото и да било намерение да направи нещо по въпроса с ерекцията си. Вместо това затвори очи, докато кръвта (и неговата, и тази на враговете му) се отцеждаше от тялото му и се стичаше в канала.
Човече, след като се измиеше, определено щеше да си облече поло. Лицето му беше здравата прецакано, но навярно би могъл да го отдаде на схватката с врага. Виж, това, че целият беше покрит със синини и рани — надали. Отметна глава назад и остави водата да се разлива по носа и брадичката, мъчейки се отчаяно да изпадне в същото вцепенено състояние, което беше докарал в колата. Само че болката (неговото любимо лекарство) започваше да отслабва и светът отново идваше на фокус.
Господи, гневът и усещането, че губи контрол, го задушаваха така сигурно, както и ако някой бе сключил ръце около врата му.
Шибаният Бъч, с неговото желание да се прави на добрия самарянин и да си пъха носа, където не му е работата.
Десет минути по-късно излезе изпод душа, грабна една черна кърпа и започна да се търка с нея, докато се връщаше в спалнята. Отвори дрешника, запали черна свещ с помощта на ума си и… видя цял куп тесни потници. И кожени панталони. Ето какво се случва с гардероба ти, когато битките са ти ежедневно занимание и спиш гол.
Не се мяркаше никакво поло.
Е, може би щетите не бяха чак толкова тежки…
Обърна се към огледалото върху вратата на дрешника и се сепна. Изглеждаше така, сякаш беше издран от звяра на Рейдж — дълги, червени резки обвиваха тялото му, покриваха ръцете и пресичаха раменете му. А лицето… лицето му беше същински ужас. Едното му око беше толкова подпухнало, че клепачът изобщо отказваше да му се подчини… долната му устна беше разцепена… челюстта му изглеждаше така, сякаш бе катерица, натъпкала ядки в бузите си.
Страхотно. Приличаше на състезател по кеч.
След като вдигна мръсните дрехи от пода и ги натъпка в дъното на дрешника, подаде подутата си като балон глава в коридора и се заслуша. Отляво се чуваше ESPN. Отдясно — звук от наливане на някаква течност.