Бъч протегна чашата си.
— Ако обичаш.
— Нямаш проблем — Ви му напълни чашата, на свой ред отпи от шишето и навлече някакъв панталон. След това разпери ръце и се завъртя. — Така по-добре ли е?
— Виждам само глезени и китки… Между другото, с този разголен корем приличаш на шибаната Майли Сайръс… никак не е привлекателно.
— Майната ти — Ви отпи нова глътка от бутилката и реши, че новият му план е да се нафирка. — Аз ли съм виновен, че ти си такова джудже?
Бъч се изсмя, а после отново стана сериозен.
— Ако още един път направиш подобна простотия…
— Ти сам ми каза да си взема от дрехите ти.
— Нямах това предвид.
Ви подръпна ръкавите на полото… без особен успех.
— Няма да е нужно да се намесваш, ченге. И няма да си намеря смъртта. Не е там въпросът. Знам къде е границата.
Бъч изруга и лицето му помръкна.
— Казваш го и според мен наистина го вярваш. Ала всяка ситуация бързо може да излезе от контрол… особено ситуации като онази по-рано. В един момент може да се носиш по вълната на… каквото и да е онова, от което се нуждаеш… а в следващия тя да се обърне срещу теб.
Ви сви пръстите на ръката си в ръкавицата.
— Не е възможно. Не и с това тук… и сериозно ти казвам, не искам да говориш с момичето ми за станалото, ясно? Обещай ми. Не се намесвай в това.
— Тогава ти ще трябва да говориш с нея.
— Как бих могъл да й кажа… — гласът му изневери и той се прокашля. — Как, по дяволите, бих могъл да й обясня нещо такова?
— Как би могъл да не го направиш? Тя те обича.
Ви поклати глава. Не можеше да си представи как казва на своята шелан, че е искал да му причинят физическа болка. Това щеше да я убие. А и последното, което искаше, бе тя да го види в тази светлина.
— Виж, сам ще се погрижа. За всичко.
— Точно от това се страхувам, Ви — Бъч преглътна остатъка от скоча си на един дъх. — Това е… най-големият ни проблем.
Джейн гледаше как пациентката й спи, когато телефонът в джоба й избръмча. Не беше обаждане, а съобщение от Ви: Вкъщи съм. Отивам в ковачницата да работя. Как е П? А ти?
Въздишката, откъснала се от гърдите й, не беше на облекчение. Беше се прибрал десетина минути преди изгрев-слънце, но не бе дошъл да види нито нея, нито сестра си.
Майната му, помисли си тя, докато се изправяше и излизаше от болничната стая. След като помоли Елена, която беше в стаята за прегледи, да поеме нещата, Джейн пое по коридора, сви вляво към кабинета и излезе през склада. Нямаше нужда да си губи времето с въвеждане на кодове, просто мина през…
И ето го Вишъс в тунела, само на двайсетина крачки… отдалечаваше се от нея, за да навлезе още по-дълбоко под планината.
Флуоресцентните лампи го осветяваха отгоре, отразявайки се в широките плещи и якото тяло. Ако се съдеше по това колко лъскава изглежда, косата му явно беше мокра, слабият дъх на сапуна, който използваше винаги, бе още едно потвърждение, че току-що си бе взел душ.
— Вишъс.
Изрече името му само веднъж, ала то се удари в стените и ехото го подхвана, умножавайки двете срички сякаш до безкрай.
Той спря.
Това бе единственият му отговор.
След като почака да каже нещо, да се обърне… да покаже, че е забелязал присъствието й, Джейн откри нещо ново за своето призрачно състояние — въпреки че не беше жива, дробовете й все още можеха да горят, сякаш се задушава.
— Къде беше тази нощ? — попита, без да очаква отговор.
И не го получи. Само че той беше спрял точно под една от лампите и тя видя как раменете му се напрегнаха.
— Защо не се обръщаш, Вишъс?
Мили боже… какво беше правил в апартамента? Исусе…
Интересно, имаше причина хората да си «изграждат» съвместен живот. Въпреки че изборите, които правят заедно като мъж и жена, не са тухли, а времето не е мазилка, все пак те строят нещо осезаемо и истинско. И сега, когато нейният хелрен отказваше да се приближи… по дяволите, отказваше дори да й покаже лицето си, Джейн имаше чувството, че онова, което бе смятала за солидна основа, се тресе като при земетресение.
— Какво направи тази нощ? — задавено попита тя.
Сега вече той се завъртя на пета и направи две големи крачки към нея. Ала не за да се приближи. А за да излезе изпод пряката светлина. Но дори така…
— Лицето ти! — ахна Джейн.
— Сбих се с няколко лесъри — тя понечи да пристъпи напред, ала той вдигна ръка. — Добре съм. Просто се нуждая да остана сам за известно време.
«Нещо не е наред», помисли си Джейн. Ненавиждаше въпроса, който изскочи в ума й… толкова много, че отказваше да го изрече на глас. Само че тогава щеше да им остане единствено тишината.