Джейн се долепи до топлото му, силно тяло с въздишка и допирът я промени. Без да полага каквото и да било усилие, си възвърна плътността — горещината, протекла между тях, се вля в нея, правейки я точно толкова реална, колкото бе и той. Вдигна поглед към него и се взря в суровото му, красиво лице с татуировката на слепоочието, черната коса, която той винаги отмяташе назад, скосените вежди и леденобелите очи.
През последната седмица Джейн безброй пъти бе прехвърляла през ума си случилото се през онази нощ, когато всичко бе загрубяло така. И макар че по-голямата част от него беше разочароващо и обезпокоително, имаше нещо, което не се връзваше.
Когато се срещнаха в тунела, Вишъс носеше поло. А той никога не го правеше. Ненавиждаше ги, защото ги намираше за задушаващи… което бе истинска ирония, като се има предвид какво го караше да свърши понякога. Обикновено обличаше тениски или пък ходеше гол, а тя не беше глупава. Може и да беше корав здравеняк, ала кожата му можеше да бъде насинена като тази на всеки друг.
Беше й казал, че се е бил с лесъри, но той беше ненадминат в ръкопашните схватки. Така че ако беше покрит със синини от главата до петите, можеше да има само една причина — беше го допуснал.
И тя не можеше да не се зачуди кой му го беше причинил.
— Добре ли си? — попита Ви.
Джейн се пресегна и сложи длан върху бузата му.
— А ти?
Беше ли наред всичко с тях?
Ви не мигаше.
— Какво сънува?
— Трябва да поговорим, Ви.
Устните му се свиха. А после — още повече, когато тя не продължи. Най-сетне той каза:
— Пейн е където трябва. Мина едва седмица…
— Не за нея. За случилото се през нощта, когато беше сам.
Ви се отпусна на възглавниците и скръсти ръце върху коравия си корем. В сумрачната светлина железните нишки на мускулите му и вените, които изпъкваха по врата му, хвърляха остри сенки.
— Обвиняваш ме, че съм бил с друга? Мислех, че вече го изяснихме.
— Не извъртай нещата — тя го гледаше твърдо. — Ако търсиш свада, по-добре върви си намери няколко лесъри.
При всеки друг мъж подобен изблик би довел до кавга, с цялата съпътстваща я драма.
Вместо това Вишъс се обърна към нея и се усмихна.
— Чуй се само.
— Бих предпочела ти да говориш с мен.
Сексуалният пламък, който познаваше така добре, ала който не бе виждала от седмица, лумна в очите му, когато той се обърна към нея. След това притвори клепачи и се загледа в гърдите й, скрити под простичката тениска, с която бе заспала.
Джейн се наведе, така че той да гледа лицето й, но тя също се усмихваше. Напоследък нещата между тях бяха толкова напрегнати и сковани. А това сега бе така нормално.
— Няма да ти позволя да ми отвлечеш вниманието.
Вишъс, от чието тяло буквално струеше топлина, се пресегна и прокара пръст по рамото й. А после отвори уста и връхчетата на кучешките му зъби се показаха, издължавайки се, докато облизваше устни.
Чаршафът, който го покриваше, изведнъж се плъзна по плочките на корема му. А после още по-ниско. И още. Правеше го ръката с ръкавицата и с всеки новоразкрит сантиметър, на очите на Джейн им беше все по-трудно да погледнат някъде другаде. Ви спря точно преди да открие огромната си ерекция, но въпреки това й показа достатъчно — татуировките около слабините му се опъваха и свиваха, докато бедрата му ту се напрягаха, ту се отпускаха.
— Вишъс…
— Какво?
Ръката с ръкавицата се пъхна под черния сатен. Джейн нямаше нужда да види какво става отдолу, за да е наясно, че той се гали. Гърбът му, извил се в дъга, й каза всичко, което й трябваше да знае. Това, както и начинът, по който той прехапа долната си устна.
— Джейн…
— Какво?
— Само ще гледаш, нали?
Господи, прекрасно помнеше първия път, когато го бе видяла така — излегнат, възбуден, готов. Тогава го беше къпала с гъба, а той я бе прочел като отворена книга — колкото и да не й се искаше да го признае, отчаяно бе копняла да го види как свършва.
И се беше погрижила да го направи.
Самата тя пламнала, се приведе над него, така че устните им почти се докоснаха.
— Все още се опитваш да извърташ…
Само за миг свободната му ръка се озова на тила й, приковавайки я на място. И тази негова проява на сила усили възбудата й.
— Да. Така е — езикът му се показа и докосна устната й. — Но можем да поговорим и след като приключим с това. Знаеш, че никога не лъжа.
— Мислех, че е по-скоро «никога не греша».
— Е, това също е вярно — от него се изтръгна ниско ръмжене. — Ала сега… и двамата се нуждаем от това.
Последните му думи бяха изречени не със страст, а сериозно — точно както Джейн би искала да ги чуе. И я виж ти — той беше прав. През последната седмица двамата бяха стъпвали на пръсти един около друг, избягвайки цъкащата бомба, появила ce изведнъж във връзката им. Да се докосват по този начин — буквално, физически — щеше да им помогне да открият думите, които трябваше да бъдат изречени.