— Е, какво ще кажеш? — промълви Ви.
— Какво чакаш?
Ниският му смях бе изпълнен със задоволство, а ръката му се напрягаше, ту се отпускаше, докато се галеше.
— Отметни чаршафа, Джейн.
Заповедта беше дрезгава, но ясна. И й подейства незабавно. Както винаги.
— Направи го, Джейн. Гледай ме.
Тя сложи ръка на гърдите му и я плъзна надолу. Усети ребрата му и коравите плочки на корема му, чу го как си пое дъх през зъби. Повдигна чаршафа и преглътна с усилие при вида на ерекцията, която се подаваше от юмрука му.
Протегна ръка към него, ала той я сграбчи за китката и я задържа.
— Гледай ме, Джейн — простена гърлено. — Но без да ме докосваш.
Копеле. Мразеше, когато правеше така. Ала едновременно с това страшно й харесваше.
Без да я пуска, Вишъс продължи да гали ерекцията си с ръката в ръкавицата. Тялото му беше толкова красиво, влязло в ритъм с движенията на дланта му. Светлината на свещите придаваше някаква загадъчност на цялото изживяване… но с Ви винаги беше така. С него тя никога не знаеше какво да очаква и не само защото бе син на божество. Той беше секс на ръба, през цялото време; корав и умел, опасен и повелителен.
А Джейн знаеше, че тя вижда една омекотена версия на истинската му същност.
В подземния лабиринт на същината му имаше по-дълбоки пещери, в които тя никога не бе влизала и никога нямаше да го стори.
— Джейн — дрезгаво рече той. — За каквото и да си мислиш — недей… Остани с мен, тук и сега, и не отивай там.
Джейн затвори очи. От самото начало знаеше с кого се обвързва и кого обича. Когато му се бе врекла за вечността, прекрасно си бе давала сметка за мъжете и жените преди нея и какво бе правил с тях. Просто никога не бе предполагала, че това минало ще застане между тях…
— Не бях с никого — гласът му беше силен и уверен. — Онази нощ. Кълна се.
Клепачите й се повдигнаха. Ръката му беше спряла и той лежеше неподвижно.
Изведнъж гледката на мъжа й бе замъглена от сълзи.
— Толкова съжалявам — задавено каза тя. — Просто имах нужда да го чуя. Вярвам ти, наистина, но…
— Шшт… всичко е наред — ръката с ръкавицата се пресегна и избърса сълзата от бузата й. — Всичко е наред. Защо да не попиташ какво става с мен?
— Не е редно.
— Не, аз не съм наред — той си пое дълбоко дъх. — Прекарах последната седмица, мъчейки се да накарам думите да излязат от устата ми. Чувствах се отвратително, но не знаех какво бих могъл да кажа, което да не влоши още повече нещата.
Част от Джейн бе изненадана от съчувствието и разбирането му. Те и двамата бяха невероятно независими и именно това бе причината връзката им да функционира. Той беше сдържан, а тя не се нуждаеше от кой знае колко емоционална подкрепа и обикновено двете неща се наместваха отлично. Но не и тази седмица.
— И аз съжалявам — промълви той. — Ще ми се да бях различен мъж.
Незнайно как, Джейн разбра, че не говори само за сдържалия си характер.
— Няма нищо, за което да не можеш да разговаряш с мен, Ви.
Единственото, което получи в отговор, бе едно «хм», и тя продължи:
— В момента си под голям стрес. Разбирам го. И бих сторила всичко, за да ти помогна.
— Обичам те.
— Тогава говори с мен. Единственото, което със сигурност няма да помогне, е мълчанието.
— Знам. Но то е като да погледнеш в тъмна стая. Искам да ти кажа нещо, но не мога… не мога да видя какво чувствам.
Джейн му вярваше… и разпозна в описанието му нещо, с което много хора, станали жертва на насилие в детството си, се бореха като възрастни. Ранният защитен механизъм, позволил им да преживеят всичко, се наричаше «разделно мислене» — когато нещата около тях станеха повече, отколкото можеха да понесат, те разкъсваха вътрешното си «аз» и скриваха чувствата си много надълбоко.
Опасността, разбира се, идваше от напрежението, което неизменно се натрупваше, без да може да избие отникъде.
Но поне ледът между тях се бе пропукал. И сега двамата се намираха в това тихо, полуумиротворено пространство.
Сякаш надарени със собствена воля, очите на Джейн се спуснаха към възбудата, която почиваше върху стомаха му, стигаща чак над пъпа. Внезапно го пожела толкова силно, че не бе в състояние дори да говори.
— Вземи ме, Джейн — изръмжа той. — Прави с мен каквото поискаш.