Когато ноктите на краката й от розови станаха сиви, тя разбра, че е време да се примири с това, което бе. И колко иронично бе сходството с позата й в този момент.
Прекършена. Безполезна. Инертна маса.
Нервният срив, който последва, не беше придружен от сълзи или хлипове. Вместо това беше белязан от мрачна решимост.
— Пейн!
Гласът на Джейн я накара да затвори очи. Това не беше спасението, на което се беше надявала. Близнакът й… в този миг се нуждаеше той да изпълни обещанието си.
— Моля те, повикай Вишъс — дрезгаво рече Пейн. — Моля те.
Гласът на Джейн се разнесе съвсем наблизо.
— Нека първо те вдигнем от пода.
— Вишъс.
Нещо изщрака и Пейн разбра, че алармата, която тя не бе успяла да достигне, бе задействана.
— Моля те — простена тя. — Повикай Вишъс.
— Нека те…
— Вишъс.
Тишина. Докато вратата не се отвори.
— Елена, помогни ми — чу да казва Джейн.
Пейн си даваше сметка, че устата й се движи, ала изведнъж якаш бе оглушала, докато двете жени я вдигнаха и я поставила обратно върху леглото, намествайки краката й един до друг, преди да ги завият с белия чаршаф.
Докато Джейн и Елена почистваха леглото и около него, тя се съсредоточи върху бялата стена срещу нея, в която сякаш се бе взирала цяла вечност, откакто я бяха преместили в тази стая.
— Пейн?
Когато не получи отговор, Джейн повтори:
— Пейн. Погледни ме.
Пейн завъртя очи, без да почувства абсолютно нищо, докато се взираше в разтревоженото лице на шелана на своя близнак.
— Имам нужда от брат си.
— Разбира се, че ще го повикам. В момента е на среща, но ще му кажа да се отбие, преди да излезе през нощта — дълга пауза. — Може ли да попитам за какво искаш да говориш с него?
Равният, спокоен тон на добрата лечителка красноречиво говореше, че не е глупачка.
— Пейн?
Пейн затвори очи и се чу да казва:
— Когато всичко това започна, той ми даде обещание. И сега искам да го изпълни.
Въпреки че Джейн беше дух, сърцето й все още можеше да спре да бие в гърдите й. И докато присядаше на ръба на болничното легло, то със сигурност не биеше.
— Какво обещание ти е дал? — попита тя своята пациентка.
— То засяга единствено нас двамата.
«Как ли пък не», помисли си Джейн. При положение че догадката й беше правилна.
— Пейн, може би има какво още да направим.
Макар че какво бе то, Джейн нямаше представа. Рентгенът показваше, че прешлените са наместени както трябва — Мани ги беше оправил съвършено. Ала гръбначният мозък… именно той бе неизвестното в уравнението. Беше се надявала, че е възможна регенерация на нервите… нали все още не бе открила точно докъде стигат възстановителните способности на вампирското тяло, много от които приличаха на истинска магия в сравнение със способностите за възстановяване при хората.
Обаче не бяха имали такъв късмет. Не и в този случай.
А определено не трябваше да си Айнщайн, за да се досетиш какво си е наумила Пейн.
— Бъди искрена с мен, шелан на моя близнак — кристалните очи на Пейн се приковаха в нейните. — Бъди искрена и със себе си.
Ако имаше нещо в професията й, което Джейн мразеше, то бе вземането на решения, основани единствено на нейната преценка. Имаше случаи, когато решението беше очевидно. В спешното отделение докарват тип с ръка в хладилна чанта и турникет около китката — пришиваш крайника и връщаш нервите там, където им е мястото. Раждаща жена с пролапс на пъпната връв — цезарово сечение. Сложно счупване — отваряш и го наместваш.
Ала невинаги всичко бе така «просто». Много често сивата мъгла на «може би това, а може би — онова» се разстилаше наоколо и Джейн бе принудена да се взира в мътните, неясни…
О, кого заблуждаваше!
Клиничната част на това уравнение беше съвсем ясна. Тя просто не искаше да повярва на получения отговор.
— Пейн, нека доведа Мери…
— Не исках да говоря с терапевтката преди две нощи, няма да разговарям с нея и сега. За мен всичко приключи, лечителко. И колкото и да ме боли, че трябва да се обърна към близнака си, те моля да го доведеш. Ти си добра жена и не бива ти да го сториш.
Джейн сведе поглед към ръцете си. Нито веднъж не ги бе използвала, за да убива. Никога. Това бе в пълен разрез не само с призванието и отдадеността й на лекарската професия, но и с характера й.
И все пак, когато се замисли за своя хелрен и за времето, което прекараха заедно, когато се събуди до него, почувства, че не може да допусне той да дойде тук и да стори онова, което Пейн искаше от него. Току-що бе направил една мъничка крачка назад от ръба на пропастта, в която се канеше да скочи, а Джейн бе готова на всичко, за да го задържи далеч от пропастта.