По дяволите!
Погледът му отново се върна на сестра му и човека. Двамата се взираха в очите си и изглеждаха така, сякаш можеха да бъдат разделени само с помощта на лост. От което Ви отново бе обзет от желание да пречука копелето.
Докато бъркаше в джоба си за цигара, бе почти готов да се прокашля шумно. Или това, или да извади кинжала си и да го метне към главата на човека. Проблемът беше, че хирургът бе инструмент, който трябваше да бъде използван, докато вече не е потребен… а все още не бяха стигнали дотам.
Ви се насили да се отдръпне от вратата.
— Как са?
Обърна се рязко, изпускайки шибаната цигара. Бъч я вдигна.
— Трябва ли ти запалка?
— По-скоро — нож — той си взе цигарата и извади новата си запалка, която, да не повярваш, работеше. Всмукна дълбоко, а после изпусна дима през устата. — Ще излезем ли да пийнем нещо?
— Още не. Мисля, че трябва да поговориш с жена си.
— Повярвай ми. Не трябва. Не и точно сега.
— Тя си събира багажа, Вишъс.
Обвързаният вампир в него направо полудя, но въпреки това той се насили да остане в коридора и да продължи да пуши. Слава на бога за пристрастеността му към никотина — това, че дърпаше от ръчно свитата цигара, бе единствената причина да не ругае.
— Ви, човече. Какво става, по дяволите?
Едва чуваше ченгето от крясъка в главата си. А нямаше как да му обясни всичко.
— Двамата с моята шелан имаме различие в мненията.
— Ами изяснете се тогава.
— Не точно сега — той угаси цигарата в подметката на тежкия си ботуш. — Да вървим.
Само че… е, незнайно защо, не можеше просто да слезе в подземния гараж, където на кадилака му сменяха маслото. Буквално не беше в състояние да помръдне, сякаш краката му бяха залепнали за пода.
Хвърли поглед към кабинета и с болка си помисли, че само преди час нещата изглеждаха така, сякаш бяха започнали да се оправят. Но не би. Беше все едно досегашните гадости бяха само загрявка за онова, което предстоеше.
— Нямам какво да й кажа. Както винаги.
— Може би думите сами ще дойдат.
«Едва ли», помисли си той. Бъч сложи ръка на рамото му.
— Чуй ме. Притежаваш вкуса за мода на пейка в парка, междуличностните умения на касапски сатър…
— И това се предполага да ми помогне?
— Остави ме да довърша…
— Какво следва? Да се бъзикаш с размера на оная ми работа?
— Хей, дори и с размерите на молив пак добре се справяш… Чувал съм стоновете откъм стаята ти, които го доказват — Бъч го разтърси. — Просто ти казвам, че се нуждаеш от тази жена в живота си. Не прецаквай всичко. Нито сега, нито когато и да било. Разбираш ли ме?
— Щеше да помогне на Пейн да се самоубие — Бъч потръпна Ви кимна. — Да. Така че не става дума за някаква глупава караница за капачката на пастата за зъби.
След един дълъг миг Бъч промърмори:
— Трябва да е имало страшно добра причина.
— Няма достатъчно добра причина. Пейн е единствената кръвна роднина, която имам, а тя щеше да ми я отнеме.
Сега, когато ситуацията беше сведена до съставните си части, бученето в главата му така се засили, че Ви се зачуди дали не е на път да получи удар… и в този миг, за първи път в живота си, се уплаши от самия себе си и от онова, на което беше способен. Не да нарани Джейн, разбира се — независимо колко бе ядосан, никога не би я докоснал с гняв…
Бъч направи крачка назад и вдигна ръце.
— Ей, по-полека, приятелю!
Ви погледна надолу. Държеше по един кинжал във всяка ръка и ги стискаше толкова силно, че за миг се зачуди дали няма да се наложи да ги извадят оттам с помощта на скалпел.
— Вземи ги — каза вцепенено. — Махни ги от мен.
Подаде трескаво всичките си оръжия на най-добрия си приятел, който ги пое с мрачна, бърза решителност.
— Да… може би си прав — промърмори той. — Остави разговора за по-късно.
— Не за нея трябва да се тревожиш, ченге — защото явно склонността към самоубийство беше семейна черта.
Понечи да се обърне, ала Бъч го улови за ръката.
— Как мога да помогна?
За миг през ума на Ви премина шокираща картина.
— С нищо, което да си в състояние да понесеш. За съжаление.
— Недей да мислиш вместо мен, копеле.
Ви се доближи до него, така че лицата им бяха на сантиметри едно от друго.
— Не ти стиска за това. Вярвай ми.
Дълбоките лешникови очи задържаха неговите, без да мигат.
— Ще останеш изумен какво съм готов да сторя, за да те опазя жив.