— Чуй ме — думите му прозвучаха почти като ръмжене. — Желая те. Тук. В стаята ти. На пода в коридора. Притисната до стената. Навсякъде, по всяко време и начин. Ясно?
Очите й припламнаха.
— Но тогава защо не…
— Като за начало, мисля, че брат ти е в коридора отвън. Освен това ти ми каза, че никога досега не си била с мъж. Аз, от друга страна, знам точно докъде може да стигне това, което започнахме, а последното, което искам, е да те уплаша, като избързам.
Погледите им не се откъсваха един от друг. А после, след един дълъг миг, устните й се извиха в усмивка, толкова широка, че на едната й буза се появи трапчинка, а съвършено белите й зъби проблеснаха.
Исусе… кучешките й зъби бяха по-дълги. Много по-дълги, толкова остри.
То беше по-силно от него — единственото, за което можеше да мисли, бе какво би било усещането един от тях да се плъзне по пениса му.
Оргазмът в мъжествеността му направи още един опит да се освободи. И това беше преди розовият й език да се покаже и да близне острите им връхчета.
— Харесва ли ти?
Сърцето му биеше лудешки.
— Да. Мамка му, да…
Изведнъж светлините угаснаха и стаята потъна в мрак. А после се чуха две изщраквания… като от ключ? Възможно ли бе да са вратите?
В сиянието на компютърния екран, Мани видя как лицето й се промени. Отидоха си и последните следи от срамежлива, невинна страст… и на тяхно място се появи необуздана, всепоглъщаща жажда, която му напомни, че тя не е човешко същество, а красив хищник. Великолепно, могъщо животно, което приличаше на човек само толкова, колкото да го накара да забрави коя и какво бе всъщност.
Движейки се без да мисли, Мани вдигна ръка към бялата си престилка. Докато бе сядал, яката се бе разтворила и сега той я дръпна, разкривайки врата си.
Пъхтеше. Буквално пъхтеше.
— Вземи ме — изръмжа. — Направи го… искам да знам какво е усещането.
Сега тя бе тази, която държеше положението под контрол. Силните й ръце се вдигнаха към лицето му и се плъзнаха по врата му, чак до ключицата. Нямаше нужда да го кара да отметне главата си назад. Той го стори сам, оголвайки подканящо гърлото си.
— Сигурен ли си? — попита Пейн със своя прекрасен акцент.
Мани дишаше толкова тежко, че не бе сигурен дали е в състояние да изрече каквото и да било, затова просто кимна. А после, уплашен да не би това да не е достатъчно, сложи длани върху нейните, притискайки ги към себе си.
От тук нататък тя пое нещата в свои ръце. Насочи цялото си внимание към вената му и очите й буквално грейнаха, като звезди в нощното небе. Приближи се бавно, скъсявайки разстоянието между зъбите си и неговата плът с болезнена ленивост.
Докосването на устните й беше като кадифе, ала очакването на онова, което предстоеше, го държеше толкова съсредоточен, че всяко усещане се усилваше многократно. Знаеше точно къде ще…
Одраскването, когато тя зарови лице в шията му, бе нежно почти до жестокост.
— О, господи! — простена Мани, отдавайки й се напълно. — О… господи!
Ударът беше силен и точен — две остри връхчета потънаха дълбоко в плътта му и сладката болка му отне и зрението, и слуха — единственото, което усещаше, беше смученето от вената му.
Както и колосалния оргазъм, който изпълни топките му и надигна главичката на пениса му; бедрата му се напрегнаха, когато ерекцията му подскочи, разтърсена от мощен тласък… и още един… и още…
Не беше сигурен колко дълго трая освобождаването. Десет секунди? Десет минути? Или пък часове? Знаеше единствено, че с всяка глътка, която тя отпиваше от него, той свършва още малко, и удоволствието беше толкова огромно, че почти го съсипа…
Защото бе наясно, че никога нямаше да изпита същото с друг, освен с нея. Бил той вампир или човек. Сложи ръка на тила й и я притисна още по-плътно към себе си, без да го е грижа дали ще изцеди и последната му капка кръв. Какъв начин да умре само…
Прекалено скоро Пейн понечи да се отдръпне, но той отчаяно искаше тя да не спира. Помъчи се да я задържи до гърлото си, ала опитът му беше обречен. Тя бе толкова силна физически, че сякаш дори не усети натиска му. Което го накара да свърши отново.
Въпреки че нервната му система беше възбудена до краен предел, Мани почувства как двата й зъба се плъзгат навън и почувства точния миг, в който тя излезе от него. А после острата болка бе изместена от кадифено близване, сякаш тя опитваше да затвори раната.
Изпаднал в полутранс, Мани притвори очи; главата му се поклащаше на врата като балон, на който някой бе изпуснал въздуха. С крайчеца на окото си погледна към съвършения й профил, достатъчно осветен от мекото сияние на монитора, за да я види как облизва долната си устна… Само дето не беше мониторът.