Широка усмивка озари лицето й, а в ума й нахлуха топли чувства. С искрящи очи тя огледа каютата. Всичко бе грижливо подбрано, а строгата мебелировка подчертаваше мъжката същност на обитателя й. Всичко бе като собственика на помещението — красиво, изискано, необикновено и някак си отворено към заобикалящия го свят, към който като малки очи гледаха двата люка на стената. Масивната махагонова маса, покрита с гладка ръчно обработена кожа, бе най-забележителната част от мебелировката на стаята. Бо изглеждаше наистина величествен, седнал зад нея, помисли си Сарина. За момент тя се сгуши в мекия кожен стол и с почуда откри, че едва достигаше пода с пръсти. Начинът, по който Бо се беше надвесил над леглото й, я накара да предположи, че той е висок колкото баща си. А тя помнеше стария Бърмингам като човек, по-висок почти с една глава от всички жени, а и от доста мъже.
Сарина с интерес проучи заглавията на книгите, подредени зад стъклените витрини на рафтовете от двете страни на люковете. За нейна изненада това бяха биографии, стихове и проза, които се мъдреха до книга, свързани с мореплаването и навигацията. Отново се усмихна. Бо бе наистина странен човек. Навремето проявяваше истинска неприязън към класическата литература. Смяташе, че тя не подхожда на един истински мъж и може би го беше страх да не падне в очите на приятелите си, ако се занимава с нея, въпреки че далеч ги превъзхождаше в уменията си по езда, бягане и плуване. Изглежда баща й се бе оказал прав, когато казваше, че младият Бърмингам е много по-развит интелектуално, отколкото се показваше.
В другия край на стаята под една висяща лампа бяха подредени маса и четири стола. Няколко скрина със заоблени капаци, в които сигурно бяха вещите на капитана, допълваха интериора. Умивалникът, който слънцето бе осветило по-рано сутринта, се намираше зад малка вратичка в каютата, която бе леко открехната. Погледът на Сарина се спря на овално корито, окачено на гвоздей зад вратата. Тя се приближи и с усмивка си представи как високият мъж се опитва да се къпе в толкова малко корито. Изведнъж погледът й се закова на дълъг кичур коса на ръба на съда и дъхът й спря. Без съмнение кичурът бе от нейната собствена коса.
— Той ме е къпал! — извика тя смаяно, като едва сдържаше дъха си. — Господи, той ме е къпал! Той ме е къпал!
Не можеше да се успокои. Мисълта, че Бо си е позволил такава волност с нея, я накара да се изчерви. Идеше й да вие. Тръпки полазиха тялото й.
Сарина разгърна халата и погледна голото си тяло така, сякаш никога преди това не го бе виждала. Наистина, сега, когато знаеше, че Бо също го е виждал, то й се струваше някак по-различно. Гърдите й бяха стегнати и добре оформени, талията й — тънка, а бедрата й — гладки и изящни. Ако Бо й беше съпруг, тя с готовност би му предложила тази прекрасна гледка. Но сега, тъй като това бе просто мъжът, който в продължение на всички тези години изпълваше мислите й с трепетни желания, тя можеше само да гадае какви чувства е предизвикало голото й тяло в съзнанието му, докато я къпе. Все пак той го бе направил с най-добри чувства, опита се да се самоуспокои тя. Но дали нямаше нещо, което Бо се опитваше да скрие от нея? Дали затова не спомена, че я е къпал? Или просто е искал да й спести унижението, което сега изпитваше?
На този етап Сарина се отказа от идеята да носи корсет, но бързо облече останалото си бельо. Отгоре навлече огромния халат и подгъна ръкавите му, като се опитваше да не мисли за това как Бо с дебелите си мъжки пръсти се опитва да разкопчае малките копчета между гърдите й. Всеки мъж би се затруднил с нещо толкова миниатюрно. А може би той бе пренебрегнал факта, че пред него лежи гола жена и просто бе направил каквото трябва, за да й помогне.
Сарина застана пред малкото огледало над умивалника и разтри енергично зъби с малко сол, която намери в сребърна кутийка, поставена в специално изготвена за целта вдлъбнатина на масата. Прокара пръсти през русите си къдрици, след което откъсна дантелата от фустата си и пристегна с нея дългата си коса. Устните и бузите й се сториха твърде бледи и тя ги пощипна леко с пръста, за да придобият нужната руменина. След като привърши с това, тя с усмивка си помисли, че никога не беше отделяла толкова внимание на себе си, за да се хареса на някое от онези надути контета, които се мотаеха из алеите на Хайд парк по време на всекидневните разходки на младото момиче и нейната настойница и чакаха с надежда старата дама да ги представи на Сарина. Лидия от своя страна изпитваше огромно удоволствие да разбива надеждите им, тъй като искрено вярваше, че галеницата й ще стане известна художничка и ще се омъжи за някой благородник.