— Да, сър — отвърна момчето и се зае със сервирането.
Филип му помогна и не след дълго масата се отрупа с разнообразни вкусотии — пушена сьомга, чер хайвер, зеленчуци в специално приготвен сос и лимонов крем, охладен с лед. Ледът представляваше рядкост за морските съдове, но Бо се бе запасил с големи количества от последното си пътуване до Русия. Скоро главният готвач и момчето се оттеглиха и оставиха Бо и Сарина да се насладят на храната.
— За човек, кръстосващ моретата, капитане, май не се лишавате от нищо — забеляза Сарина, докато си сипваше от стилно подредените блюда.
— Сарина, не бъди толкова официална — погледна я в очите той. — Откакто се помня, винаги си ми наричала просто Бо. И сега можеш спокойно да се обръщаш към мен така.
Девойката осъзна, че няма по-сини очи на света от тези, които в момента я гледаха. Тя си спомни, че веднъж като дете се бе вторачила в прекрасните сини очи на майка му. По-късно откри, че те имат същия цвят като тези на Бо. И сега, когато гледаше в тези сини бездни, бе лесно да си представи, че никоя жена не би му устояла, дори и без да й проговори.
Сарина бързо прогони сладките мисли, които сините му очи събудиха в женското й сърце, и се опита да не се държи като влюбчива малка ученичка.
— Муун спомена, че си пътувал чак до Русия.
— Някои от вкусотиите, на които се наслаждаваме сега, са оттам.
— Сигурно е било вълнуващо да отидеш там, но и доста далеч.
— Не чак толкова далеч, Сарина. Всъщност това е просто кратка разходка в сравнения с плаването около нос Хорн на път за Китай. Но дори и този маршрут скоро ще бъде скъсен, след като бъдат готови новите кораби, които се проектират. Казват им клипери и са наистина прекрасни. Предвидени са за по-големи платна и с изящната си форма се плъзгат по повърхността на океана с огромна скорост.
— Когато те слушам, ми звучиш, сякаш си сгоден за морето — отвърна замислено Сарина.
— Е, не точно — отвърна засмяно Бо. — И аз си мечтая за дом и семейство като всеки човек, но все още не съм открил жената, която ще открадне сърцето ми от морето. Може би в близките десет години ще съм готов да се откажа от плаването, въпреки че се съмнявам това да стане скоро.
— На никоя жена няма да е лесно да спечели сърцето на мъж като теб — въздъхна замислено Сарина. Настъпи мълчание, което й позволи да опита от хайвера. Той бе толкова вкусен, че тя забрави за предишния им разговор и възкликна: — О, Бо, хайверът е великолепен! Никога не съм вкусвала нещо подобно!
— И аз щях да го отдам само на черния хайвер, ако не бях убеден в способностите на главния си готвач — отвърна с усмивка Бо. — Филип е толкова добър, че се страхувам някой ден да не го загубя заради някой, който ще му обещае несметни богатства, ако отиде да готви за него. С мен е от три години и се грижи за кухнята ми и в Чарлстън, когато съм там.
— Имаш къща в Чарлстън! — възкликна Сарина. — Но аз мислех, че след като отсъстваш от дома за толкова дълго, би предпочел да оставаш в малкото свободно време с родителите си.
— Привикнал съм твърде много на самостоятелност и не се чувствам удобно, обграден от твърде много грижи — усмихна се отново той и откъсна парче сьомга с вилицата си. — Освен това, когато двамата с баща ми се съберем за по-дълго време, започваме да се чувстваме като двойка необуздани жребци, затворени в една конюшня.
Мисълта за това как двамата Бърмингам пръхтят и се мотаят между четирите стени на къщата накара Сарина да се разсмее. Смееше се толкова силно, че парченцето сьомга, което се опитваше да преглътне, влезе в кривото й гърло. Тя се задави и започна да кашля, като се опитваше да прочисти гърлото си.
— Сега я втасахме — рече Бо. В следващия момент той се изправи, хвана я за ръка и я накара да го последва. Застана плътно зад нея и за нейно най-голямо учудване обгърна тесния й кръст със здравите си ръце. — Сега се наведи, колкото можеш, отпусни се и се опитай да се изкашляш — подкани я той.
Приведена напред с неговите ръце около гърдите си — това за Сарина бе най-недостойната поза, в която можеше да си представи една дама. Чувстваше се като някоя непохватна гъска, както я наричаха някои момчета преди години. Дългият халат, който се мотаеше в краката й, я правеше още по-неумела. Докато се опитваше да държи хълбоците си възможно най-далеч от тялото на своя домакин, кракът й се оплете в огромната дреха и тя политна назад. Бо своевременно сви колене, за да я задържи, и Сарина се озова в скута му. За момент ръцете му я притиснаха плътно до него и тя се почувства сигурна. Но когато се опита да се измъкне от здравата му прегръдка и да се изправи на крака, се спъна отново в дългия халат и залитна пак — този път настрани. Бо протегна ръка да я хване, но загуби равновесие. В следващия момент и двамата се озоваха на земята. Бо — на пода, а Сарина — върху него.