— Извини ме — отвърна Алистър побеснял, — но не съм запознат в подробности с адвокатската ви бумащина.
— Ако ме беше попитал, щях да ти кажа, че има копие. А нищо чудно и не само едно — опули насреща му очи Ръд. — И какво ще правиш сега?
— Какво наистина? — Алистър се отпусна отново на стола и захвърли настрана документите. Пое си дълбоко въздух, за да се успокои. Приятното чувство, което изпълваше душата му само до преди миг, се бе изпарило безследно. Дори не се опита да си го възвърне. Само задоволството от убийството на Илай все още гъделичкаше съзнанието му. — Ще трябва да намерим Сарина!
— Предчувствах, че ще го кажеш! — отвърна Ръд с въздишка.
— Вместо да предсказваш мислите ми, помогни ми да ги осъществя — скастри го Алистър.
— Тя каза, че ще се опита да намери начин да се добере до Каролина — започна да разсъждава на глас Ръд. — Може би ще успеем да я намерим някъде по пристанището.
Алистър погледна с възхищение адвоката. Понякога наистина се учудваше на прозорливостта му.
— Само не мога да си представя как ще плати за пътуването си. Та ти я изхвърли от тук само с едните дрехи на гърба й и без пукната пара — подметна онзи.
— Тя е жена. Все ще намери някакъв начин — процеди през зъби Алистър. — С мен се държа доста надуто, но съм убеден, че ще лази по корем пред някой пиян моряк само и само да го убеди да я вземе на кораба си.
— Нали не смяташ да тръгнеш да я търсиш още сега? — попита го Ръд, като се отправи към бюрото.
— Отново си пиян — погледна го с отвращение Алистър.
— Удавям будната си съвест, както ми предписа, докторе — ухили се насреща му Ръд.
— Ще я търсим утре сутринта — изсумтя Алистър.
— Дълбоко се съмняваше, че по това време на денонощието някой моряк ще иска да се откъсне от забавленията си.
— Ще видим дали някой кораб ще отплава за… как го каза?
— Чарлстън, Каролина — напомни му Ръд.
— О, да… Чарлстън, Каролина. Ако някой на пристана я е виждал, то несъмнено ще запомни такова сладко и съблазнително бонбонче като мис Кендал.
— А може вече да са я отвлекли и да са я заставили да се продава в някой бардак — предположи Ръд. — Ще започна да я търся първо там. Това ще запълни за малко времето ми.
— Съмнявам се обаче, че момичетата ще ти се зарадват — ухили се Алистър. — Не! Ще започнем от пристанището утре сутринта.
Ръд се отказа да спори с приятеля си, който му хвърли заплашителен поглед. Все пак пред него стоеше мъжът, който само преди час хладнокръвно бе убил човек и, без да му мигне окото, бе потопил трупа му в Темза. Той не искаше да му се противопоставя нито сега, нито когато и да е за в бъдеще. Нямаше никакво желание тялото му да бъде оглозгано от някакви малки гнусни рибки.
4
Били Тод се намръщи, като погледна подноса със закуската, която бе донесъл в каютата на капитана преди час.
— Зле ли ви е, мис? — попита той.
— О, не! Чувствам се отлично — увери го Сарина. Не искаше да признае, че не е мигнала цяла нощ, за да не я разпитват много. — Чувствам се много по-добре, отколкото през последните дни.
— Тогава може би желаете нещо друго за ядене?
Сарина се усмихна и поклати отрицателно глава. Били беше наистина много любезен и всячески се стараеше да й угоди, без съмнение по поръка на капитана.
— Просто тази сутрин не съм гладна.
— Мосю Моне се е постарал много, но ако желаете, той с радост ще ви приготви нещо друго и аз ще ви го донеса.
Сарина се опита да си представи какъв деликатес би я изкушил повече от този, който стоеше пред нея. Та той изглеждаше много по-апетитно дори от яденето, което Филип им предложи първия ден. Мисълта, че Бо беше напуснал кораба по някаква неясна причина, не й бе дала покой през цялата нощ. Апетитът й изчезна само като си помисли, че може би нейното присъствие на борда на „Дързост“ е накарало капитана да търси подслон другаде. Сарина в никакъв случай не искаше да му бъде в тежест или да му се натрапва. Споменът за съблазнителната проститутка, която бе видяла да се предлага на капитана предния ден, не й излизаше от ума. Подозрението, че двамата с Бо са се отдали на забавления през нощта, я извади от равновесие. Усещането, което изпита при тази ужасна мисъл, можеше да се сравни само с това на каторжник, окован в тежки верига, когото се готвят да захвърлят в мрачна килия. Колкото и да се опитваше да прогони тежките мисли от съзнанието си, те непрекъснато я преследваха и бяха причина за лошото й настроение.
— Бих искала само малко плодове и чай — настоя Сарина.
— Всичко друго ви кара да се чувствате като коледна пуйка, а, мис? — подхвърли със срамежлива усмивка Били.