— Капитанът е доста зает с товарене и други задачи, мис — обясни Оукс, — но се притеснява за вас. Сигурно иска да подишате малко свеж въздух.
Сарина не искаше да я държат в неведение относно заминаването й, затова отново попита:
— И все пак не знаете ли кога капитанът възнамерява да ме изпрати до „Мираж“? А може би някой друг ще ме придружи дотам?
Стивън Оукс бе не по-малко объркан.
— Доколкото знам, мис, капитанът не е споменавал нищо за това. Несъмнено щеше да ме уведоми, ако възнамеряваше да излиза отново… Има толкова работа за свършване, преди да отплаваме утре или може би вдругиден. Защо не се качите на палубата и не поговорите сама с него? Той най-добре ще ви каже какво възнамерява да прави.
Сарина нямаше друг избор, освен да го последва. Не искаше да протака излишно нещата. А и след като бе прекарала часове наред в каютата, копнееше да подиша малко чист въздух. Наметна на раменете си дълъг маслиненозелен кашмирен шал и последва помощник-капитана към горната палуба.
Приятен бриз, примесил соления дъх на морето и мириса на суша, идващ откъм града и каменния кей, погали лицето й. По синьото небе нямаше нито едно облаче. Утринните слънчеви лъчи се надбягваха игриво по огледалната морска повърхност, сякаш се отразяваха в гладко шлифован кристал. По палубата проблясваха малки слънчеви зайчета, които заслепяваха очите й. За момент Сарина притаи дъх и с окото на опитен художник се загледа в прекрасната картина. Искаше й се да разопакова боите си и да увековечи тази прелест, преди да я е загубила завинаги.
— Виждали ли сте някога нещо по-прекрасно!? — обърна се възторжено тя към помощник-капитана.
Оукс се огледа, недоумяващ за какво точно говори дамата. В крайна сметка реши, че тя има предвид кораба и отвърна:
— Права сте, мис! „Дързост“ е истинска прелест!
Сарина се разсмя на бедното му въображение. Корабът наистина беше хубав и достоен за възхищение. Убедена бе, че той ще остане такъв още дълго, като се има предвид как се подържа.
Палубата гъмжеше от моряци, което товареха огромни сандъци. Няколко от тях в момента изправяха грамаден сандък и внимателно го спускаха в трюма през един отвор на палубата. В същото време други моряци вдигаха с въжета подобен сандък от кея, за да го качат на палубата.
— Това ли са мебелите, за които говореше Били? — попита Сарина помощник-капитана, който също наблюдаваше работата на моряците.
— Да, мис — отвърна той — Масивни маси, гардероби, легла и всякакви други мебели. И всичко това е предназначено за Каролина. С парите, които ще изкараме от мебелите, можем да финансираме следващото си плаване. Капитанът избира само най-добрата стока от всяко пристанище, на което спираме.
— Били ми каза, че в Каролина с нетърпение очакват всяко ваше пристигане — промълви разсеяно Сарина, като заслони очи и се огледа за Бо, точно както бе правила като дете.
— Да, мис. Капитан Бърмингам си е спечелил име на познавач и добър търговец. Търговците от Каролина ще глътнат като топъл хляб всичко, което носим, после ще го препродадат и също ще спечелят добри пари. Мебелите обаче в по-голямата си част се изкупуват от частни колекционери, които очакват акостирането ни с нетърпение. Още с пристигането ни те се нахвърлят върху донесеното, започват да наддават и на капитана не му остава нищо друго, освен да приеме най-високата предложена цена.
— Напълно ги разбирам, ако мебелите, които карате, са толкова хубави, колкото тези в каютата му.
— Права сте — съгласи се Стивън Оукс, след което вежливо свали шапка: — А сега, мис, ако позволите, трябва да се захващам отново за работа.
— Разбира се.
Блуждаещият поглед на Сарина се прикова в горната палуба, където стоеше Бо. Капитанът беше облечен небрежно в бяла риза с дълъг ръкав и тесен панталон, който подчертаваше мощните му бедра.
Разкопчаната наполовина риза откриваше мускулестите му гърди с бронзов загар, покрити с черни косъмчета. Без съмнение сутринта бе сресал гъстата си коса, но непокорните къдрави кичури отново бяха нападали по челото му. Пръстите му несъзнателно се ровеха в блестящите му черни коси, докато разпалено спореше с някакъв нисък, по-възрастен и спретнато облечен господин. Сарина предположи, че непознатият е търговец, но дори и да грешеше, дрехите му подсказваха, че е преуспяващ в занаята си. Беше очевидно, че Бо отстоява твърдо своите интереси. По време на целия разговор той клатеше неотстъпчиво глава, докато накрая другият вдигна ръце отчаяно. Накрая капитанът се усмихна и подаде някаква квитанция, която онзи трябваше да подпише. След това той извади кесията си, отброи значителна сума и му я подаде. Сделката се потвърди с ръкостискане. Непознатият се поклони леко, докато нахлупваше шапката на главата си. След това си тръгна, доволен от сделката, която очевидно бе добра и справедлива и за двамата.