Бо погледна към палубата, като се опитваше да разбере какво е забавило толкова Оукс. Не че в момента се нуждаеше от помощта му. Просто искаше да разбере дали вече е довел Сарина на палубата. Накрая го съзря, който си пробиваше път към него между усърдно работещите моряци. В същия миг той забеляза ярката рокля на момичето зад гърба на Оукс. Тя стоеше в цялата си прелест и блясък на палубата на кораба му. Леко развяващото се от вятъра шалче, което се подаваше зад гърба на помощника, събуди въображението на капитана.
Бо мръдна леко настрана, така че да вижда Сарина в цял ръст. Гледката го накара да притаи дъх от възхищение. Облечена в прекрасната си рокля, тя изглеждаше не по-малко прелестна и желана, отколкото в прилепналите мъжки дрехи на Били. Откакто девойката бе на борда на „Дързост“, капитанът не можеше да прогони образа й от съзнанието си. Тъй като опитите му да открие по-привлекателно момиче от нея завършиха с неуспех през нощта, той бе решил да стои колкото може по-далеч от нея. Когато сутринта се върна отново на кораба, не се чувстваше по-добре от момента, в който го бе напуснал предишната вечер. И ето, сега тя стоеше в цялата си прелест и красота пред него и го караше да се раздира от сладки желания. Той, който винаги бе възприемал малкото момиченце като своя сестра, сега бе запленен от жената, която се беше появила отново в живота му.
— Доведох мис Кендал на палубата, капитане — уведоми го Оукс.
— Забелязах — отвърна Бо, като хвърли бърз поглед наоколо. Повечето от моряците се бяха вторачили скришом в момичето, докато работеха. — И момчетата я забелязаха вече — допълни той.
Стивън Оукс се изкашля, като се опитваше да откъсне поглед от Сарина.
— Госпожицата се интересува дали ще я придружите скоро до „Мираж“. Но ако питате мен, направо е грехота да позволите такова нежно създание като нея да пътува с пробито корито като кораба на капитан Съливан. Спокойно може да освободим някоя каюта и да я вземем с нас. Освен това съм виждал какво правят онези нищожества моряците му в крайбрежните бардаци. Не мисля, че може да им се вярва, когато става въпрос за жени, още повече с външността на мис Кендал.
Бо хвърли кисел поглед на помощника си. Самият той бе чувал достатъчно за низките подвизи на моряците от „Мираж“. В същото време добре съзнаваше и невъзможността да вземе Сарина със себе си. Възпитан в семейство е две изтънчени сестри, от майка — истинска дама, той добре правеше разлика между уличниците, от който можеше да получи всичко, и изисканото момиче пред него. Очакваше го продължително тримесечно плаване, а през изминалата нощ не бе успял да задоволи мъжките си страсти в обятията на някоя пачавра. Така че да позволи на най-прекрасното и очарователно създание на света да пътува на кораба му, като знае, че ще трябва да се отнася към нея като към сестра, му се струваше непосилно мъчение.
— Нима смятате, Оукс, че ще позволя присъствието й да разсейва целия ми екипаж? Истинско щастие ще е, ако се доберем живи до дома с такова изкушение на борда. Имам пред вид и себе си!
Помощникът погледна подозрително капитана си.
— Подозирам, че не сте намерили това, което търсихте нощес?
— По дяволите! — изръмжа Бо. — По-добре да бях евнух! След като видях мис Кендал, да легна с някоя курва би било все едно да ям сухар, след като веднъж съм опитал лакомствата на Филип. Както и да е… с една дума… просто беше една тъпа вечер.
— Така си и помислих, когато ви видях да се връщате сутринта, намръщен като буреносен облак — засмя се Оукс.
— Значи смяташ, че за нея ще е по-безопасно на нашия кораб, отколкото на „Мираж“? — попита троснато Бо, като хвърли подозрителен поглед на помощника си. — Погледни само как изглежда! По дяволите, дори аз бих забравил, че съм капитан на тоя проклет кораб, като гледам!
— Може би ще се почувствате по-добре, ако изпратя мис Кендал обратно в каютата й?
— Не — сопна се Бо.
— Мислех си само, че така ще… — започна Оукс, като се стараеше да изглежда сериозен.
— Недей да мислиш! — посъветва го грубо Бо, като му се закани с пръст. — Въобще не ми е до тъпите ти идеи. И, ако искаш да знаеш, на мене ми е приятно да наблюдавам госпожицата. Освен това, когато всички моряци ме гледат, ми е по-лесно да потискам желанията си. Ясен ли съм?