— Ако решите в крайна сметка да вземете мис Кендал с нас, тя може би ще се съгласи да стои в каютата си по време на пътуването.
— Не мисля, че на една дама ще се хареса да я държат като някаква затворничка — изръмжа троснато Бо.
— Значи все пак ще я изложите на всичко, което може да се очаква от екипажа на капитан Съливан?
— Това са само предположения. На борда на „Дързост“ обаче ще бъдат реалност. — Бо махна с ръка, сякаш искаше да прогони мислите, които го измъчваха. — Имаме много работа. По-добре веднага да се залавяме за нея!
— Тъй вярно, капитане!
С ръце на кръста капитанът се отправи към долната палуба, като се оглеждаше наоколо, за да види как се справят момчетата му с товаренето. В този момент разкъсаните върви на едно от дебелите въжета, с които няколко здрави моряци се опитваха да качат на борда огромен сандък, привлякоха вниманието му. Той посочи с ръка и извика към боцмана:
— Внимавайте с въжето, мистър Макдърмът! Започва да се прокъсва!
Висок беловлас мъж с гъста брада погледна изпитателно и като забеляза опасността, отвърна:
— Да, капитане! Веднага ще се погрижим!
Едва-що се отдръпна от перилата на палубата, главното стабилизиращо въже с пукот се скъса. Моряците с викове политнаха назад и паднаха един връз друг на пристана. Чуха се уплашени крясъци, докато огромният, с размери на гардероб сандък свободно летеше към долната палуба. Бо се извърна и в миг съзря черната сянка на сандъка, който приближаваше застрашително. В следващия момент той прелетя покрай него. Младият мъж не се поколеба нито за миг. Като скочи напред, той сграбчи с две ръце скъсаното въже. Веднага разбра, че силата на един не е достатъчна, за да задържи огромния товар. Сандъкът продължи пътя си надолу, като повлече и човека към парапета на горната палуба.
Уплашените викове привлякоха вниманието на Сарина и когато тя съзря огромния товар и Бо, увиснал на въжето зад него, сърцето й заби лудо. Мисълта, че тежкият сандък може да го премаже, ако падне с него на палубата, я накара да изтръпне. С ръка на уста, едва сдържаща се да не закрещи от ужас, тя парализирана наблюдаваше как Бо се бори с огромния предмет.
Жилите и мускулите на капитана се бяха издули до пръсване. Той отскочи настрана и успя със сетни усилия да промени посоката на плъзгащия се по палубата сандък. След това се обърна и опъна крака срещу идващия към него товар. С мощен тласък на здравите си прасци спря устрема му за момент, като това позволи на Оукс и още няколко здрави моряци да сграбчат въжето. Сетне отскочи встрани, а мъжете постепенно успяха да укротят сандъка и да го стабилизират. Бо спокойно изтупа ръце, сякаш току-що бе приключил с нещо обичайно за всекидневната си работа.
Сарина все още усещаше сърцето си да бие лудо в гърлото. Когато сандъкът бе окончателно закрепен, екипажът на долната палуба въздъхна с облекчение. Постепенно всички избухнаха в смях и започнат да се потупват по гърбовете, доволни, че са избегнали нещастието. Бо не се разсърди на този изблик на чувства от страна на екипажа, но скоро ги подкани да се залавят отново за работа.
Стивън Оукс свали шапката си, избърса с въздишка потното си чело и се доближи до Сарина.
— Отървахме се на косъм! — промълви той с облекчение.
Тя все още не можеше да се успокои. Побиваха я тръпки само при мисълта какво можеше да се случи, ако огромният сандък бе затиснал Бо. Беше толкова разстроена, че успя само да промълви:
— Капитан Бърмингам извади истински късмет. Добре, че успя така бързо да съобрази как да постъпи!
— Права сте — съгласи се Оукс, — знае си работата. Винаги е с едни гърди пред нас, а умът му сече като бръснач.
Сарина бе така изплашена от станалото, че не можа да изрече нито дума повече. Жертвоготовната постъпка на Бо бе наистина достойна за възхищение и уважение. Ала тя се съмняваше, че би преживяла още едно негово героично изпълнение, без да припадне.
Трябваше да мине известно време, докато страхът й малко по малко изчезна. Погледът й отново потърси Бо. С нескрито възхищение тя го наблюдаваше как спокойно си пробива път между моряците и следи със задоволство работата им, като от време на време издава къси заповеди. Ако някъде имаше нужда от него, той беше там. Наблюдаваше, слушаше, съветваше, ръководеше всичко. Сарина разбра защо целият екипаж безпрекословно се подчинява на заповедите му. Само мисълта за проницателните му очи, които сякаш я изгаряха с синия си пламък, я караше да потреперва. Въпреки строгостта му към моряците, в държанието му нямаше нищо диктаторско или арогантно. Той просто демонстрираше увереност и твърдост, на която другите не можеха да не се подчинят.