Изведнъж в нея се събуди неудържимо желание да нарисува Бо в тълпата от увлечени в работата си моряци. Ако имаше време просто дори да скицира картината си, тя би помолила мистър Оукс да й посочи местенце на кораба, където, без да пречи на работата, можеше да увековечи всичко това. Ала единствено Бо можеше да й каже точно с колко време разполага, преди да напусне кораба. А тя не намираше смелост да се доближи до него и да го попита.
В този момент на кея някаква товарна кола профуча покрай една карета, теглена от шест коня. Първата двойка от впряга се изправи на задните си крака. Останалите четири коня, които го следваха, се подплашиха и се задърпаха на различни посоки. Кочияшът огласи въздуха с гръмки ругатни и дръпна здраво юздите, като се опитваше да успокои конете. След това размаха гневно юмруци срещу водача на товарната кола, ала онзи се направи, че не забелязва безредицата, която току-що бе причинил, и спокойно продължи пътя си. Конете не успяха да се успокоят напълно и каретата продължи с пълна скорост напред между панически разбягалите се търговци на зеленчуци и плодове. Наоколо се разхвърчаха продукти. Едно момче, чиято кошница с домати току-що се бе разсипала, се наведе, вдигна един и го запрати с все сила по каретата. Доматът се размаза върху черната врата на файтона, като остави червено петно.
Накрая каретата спря близо до една камара щайги, струпани пред „Дързост“. Вратата се отвори и от каретата едновременно се опитаха да слязат двама мъже. За момент те се спречкаха и това предизвика весело шушукане сред събралата се наоколо тълпа. Накрая по-закръгленият от двамата се отдръпна и седна отново в каретата, за да позволи на спътника си да слезе пръв. В момента, в който последният стъпи на земята, размазаният на вратата домат се плъзна и пльосна върху обувката му. Господинът погледна надолу и изкриви лице в погнуса. Замахна с крак и отпрати домата настрани, след което погледна презрително към смеещите се търговци и подхвърли някаква монета на кочияша. Последният възрази гневно за дребната сума, която му предлагаха като възнаграждение. След като протестите му останаха без отзвук, кочияшът изпсува високо и размаха камшик,. Другият пътник трябваше да напусне каретата възможно най-бързо, преди конете да препуснат в галоп. В бързината мъжът не успя да запази равновесие и се подпря с две ръце на земята. Мършавият му придружител изруга и подхвърли още една монета на кочияша. Този път изглежда сумата му се стори задоволителна, тъй като смръщеното му лице се озари от доволна усмивка. Той дръпна юздите, скръсти ръце на гърдите си и спокойно, сякаш разполагаше с цялото свободно време на света, седна на капрата, за да изчака двамата мъже.
Шумното пристигане на господата привлече вниманието на екипажа на „Дързост“. Стивън Оукс също ги наблюдаваше с любопитство, докато се отправяха с бързи крачки към подвижния мостик на кораба. Ако бяха търговци, то очевидно не бяха нещо особено. И все пак помощник-капитанът отиде да ги посрещне.
Сарина също се приближи, за да види странната двойка. В следващия момент тя нададе стреснат вик, тъй като разпозна Алистър Уинтръп и Хауърд Ръд.
— Господи…
Стивън Оукс, който не можа да разбере причината за изплашеното й възклицание, погледна пребледнялото като платно момиче.
— Нещо не е наред ли, мис? — попита смутено той, като се доближи до Сарина. — Елате, май че е по-добре да седнете за малко.
Без да чака отговор, помощник-капитанът я придружи до няколко малки сандъка и й помогна да седне на един от тях.
— Ще извикам капитана…
Ала беше късно. Алистър Уинтръп и Хауърд Ръд вече се качваха по дървеното мостче на палубата. Двамата веднага пожелаха да се видят с капитана. С притаен дъх Сарина очакваше да види какво ще последва. Бо погледна към новодошлите и като недоумяваше причината за неочакваната им визита, намръщено се отправи към тях.
— Мога ли да ви помогна с нещо? — попита направо той.
— Разбира се, че можете! — отвърна надменно Алистър. — Търсим едно избягало момиче. И доколкото можа да ни осведоми капитан Съливан, тя трябва да е на вашия кораб.
— Избягало момиче ли? — погледна ги смаяно Бо. Това, което виждаше и чуваше, никак не му се нравеше. И двамата, които стояха пред него, отдалеч миришеха на уиски и други концентрати. — Не смятам, че на борда има избягало момиче. Изглежда сте се объркали — уведоми ги той.
— О, криете я значи — настоя Алистър, като стисна злобно устни, а в очите му проблеснаха гневни пламъчета. — И аз смятам да я намеря дори ако трябва да претърся това вонящо корито.