Сарина усети как ноктите на страха се впиват безмилостно в крехкото й тяло. Нямаше ни най-малка представа какво искат от нея двамата. Можеше само да предположи, че след като я бяха изхвърлили безцеремонно от къщата на мисис Уинтръп, сега отново се нуждаеха от нея. Може би вече бяха открили липсата на дрехите и другите неща, които й донесоха Джаспър и Бриджит, и сега възнамеряваха да повдигнат срещу нея обвинение в кражба. А нещата вървяха толкова добре. Само още няколко дни и тя вече щеше да пътува към дома.
— Имате ли си имена, господа? — попита с рязък тон Бо, като в същото време даде тайно знак на Оукс и няколко моряка направиха жива стена пред Сарина.
— Алистър Уинтръп — уведоми го единият.
— Хауърд Ръд, адвокат — представи се и другият, като в същия момент забеляза половин дузина здравеняци да се приближават към тях.
— Така, мистър Алистър Уинтръп и Хауърд Ръд, адвокат — повтори студено Бо, — това е моят кораб и всеки, който си въобразява, че ще може да го претърси без моето изрично позволение, ще бъде веднага изхвърлен в реката. Сега по-добре ми обяснете всичко и може би ще поотложим къпането ви.
— Ще ви обясним — кимна в знак на съгласие Ръд.
Алистър хвърли бесен поглед към придружителя си, който го по-бутваше леко с лакът и му сочеше нещо с очи. Това го накара да погледне в указаната посока. Но не възприе сериозно заплахата. Бе твърдо решен да получи от проклетия янки това, за което е дошъл.
— Търсим мис Сарина Кендал и имаме основание да вярваме, че тя е намерила убежище на този кораб, тъй като капитан Съливан твърдо отрече да е на неговия.
Бо не обърна никакво внимание на думите му.
— Защо искате да видите мис Кендал? — попита той.
— Тя беше под опеката на мисис Уинтръп и следователно след смъртта на старата дама аз съм отговорен за нея.
— Нима? — Очите на Бо останаха ледено студени. — Мога да ви уверя, че мис Кендал е от Каролина и не е английска поданица. Така че не виждам как може да предявявате някакви законни претенции към нея.
Алистър хвърли гневен поглед към треперещия като лист адвокат. Като издърпа нервно ръкава си от ръката на Ръд, който го дърпаше предупредително, той се втренчи отново в капитана.
— Изглежда въобще не ме слушате. Мис Кендал е все още непълнолетна и следователно не може да взема сама решения. Затова беше под настойничеството на покойната ми леля. Сега е моя и законът ме задължава да се погрижа за нея.
— От това, което знам, вие сте я изхвърлили на улицата — възпротиви се Бо. — Едва ли това подхожда на един загрижен настойник.
Алистър изсумтя пренебрежително.
— Изглежда, капитане, малката лъжкиня ви е наговорила куп глупости, за да спечели състраданието ви. Но това едва ли ще ми попречи да изпълня последната воля на леля си. А сега, къде е момичето?
Сарина се изправи, като едва успяваше да се задържи на крака. Изведнъж се почувства толкова слаба. С пръст на уста тя прекрати протестите на мистър Оукс, след което си проби бавно път през стената от широкоплещести моряци към мъжете, които стояха до перилата на палубата.
— Тук съм, Алистър — промълви тя с дълбока въздишка. — Какво искаш?
Мъжът бързо се извърна в посоката, от която дойде гласът й. Долната му челюст увисна смаяно, когато погледът му падна върху нея. Очакваше да види едно окъсано и мръсно момиче, но Сарина бе чисто и спретнато облечена — красива както винаги. Очевидно капитанът бе хвърлил доста пари, за да я облече така. А може би тя вече го бе възнаградила за щедростта му. Да накараш девица да легне по гръб под теб и да разкриеш пред нея най-сладкото удоволствие в живота бе само прекрасна фантазия за много мъже. В тяхното число Алистър включваше и себе си.
Той се опита да се усмихва въпреки надигащата се у него завист.
— Да те отведа вкъщи, разбира се!
— Аз повече нямам дом в Англия — отвърна троснато Сарина. — Ти ми даде да разбера ясно това, когато ме изхвърли на улицата.
— Ц-цъ! Какви ги приказваш, детето ми! — махна той с ръка, сякаш да покаже несъстоятелността на думите й. — Ако не внимаваш какво говориш, капитанът ще помисли, че съм истинско чудовище.
— Странно — подметна Бо, — точно това си мисля.
Алистър се стресна от сините пламъчета в очите му, които проблясваха застрашително.
— Момичето няма работа тук, капитане — опита се да убеди той домакина си. — Веднага я взимам със себе си!
Алистър протегна ръка, за да хване Сарина за китката и тя извика уплашено. В следващия момент капитанът сграбчи здраво неговата китка.
— Какво означава това? — извика Алистър, а гласът му премина в по-висока октава.
— Ще ви обясня много просто — отвърна Бо почти любезно. — Няма да ви позволя да отведете Сарина, докато тя сама не ме увери, че го желае. А аз смятам, че няма да го направи. Ясен ли съм?